Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

вторник, 11 юли 2017 г.

Ars Poetica – ТРЕВАТА Я КОСЯТ И ПАК РАСТЕ

ТРЕВАТА Я КОСЯТ 

И ПАК РАСТЕ

Тревата я косят и пак расте,
и триж по-жилава тя става,
обаче в нея стъпи ли дете,
милувка майчина е тя тогава.

Вий газите тревата, господа
и дами от елитните етажи,
за да оставите у нас следа,
демек, народът някога да каже.

Сечете я из корен тъй добре,
земята преорахте с остри нокти,
ала тревата как да разбере,
че хора сте ужасно кофти?

С финес или неандерталски бяс
като бетоновоз срещу тревата
наляхте омерзение у нас:
Разделяй и владей – ех, тъй познато.

Тревата я косят и пак расте,
но кой ли ще я защити такава –
наивна като мъничко дете,
което доверчиво ви прощава!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 13 jan. 2014 – edited 12 uli 2017

Ars Poetica – НЕПОПРАВИМИ ЗАГУБИ

НЕПОПРАВИМИ
ЗАГУБИ

Като пеперуда синя
щях на рамото да кацна
и това е много мило,
ала малко е опасно,

че възможно е тогава
в мене малко да се влюбиш,
а в зелената морава
има много пеперуди.

Всяка каца да отпие
устните ти от нектара,
и това е поправимо
като в приказки прастари. 

Като в приказките стари 
ти си малкото момиче, 
дето с кукли си играе 
и обича да обича. 

А цветята са красиви 
ден до пладне и неясно 
после стават малко сиви, 
после става много ясно 

колко преходно е всичко, 
как сме всички заменими, 
ала някак не обичам 
загубите предвидими. 

Чакаш ли ме да ти кацна? 
Хайде, просто отмини ме – 
да се влюбиш е опасно 
в загуби непоправими. 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 17 uni 2011 – edited 12 uli 2017 

Ars Poetica – ХУБАВОТО ВИНАГИ Е МАЛКО ТЪЖНО

ХУБАВОТО ВИНАГИ Е МАЛКО ТЪЖНО

На Дорис

Тук утрините са кристално тихи,
а ти навярно си ужасно хубава
ще взема да захвърля всички стихове
и да те нацелувам лудо влюбен.

Ще мина с хладни пръсти по косите
и с груба длан, привидно безразлична,
но нищо-нищичко не ще те питам, 
че светлина си цялата, момиче.

Не знам защо
едва сега си мисля
след толкоз преживени лични драми:
не стреляйте с очи по пианиста,
за да не ви погуби любовта му.



Пловдив – европейска културна столица 2019 

Plovdiv, 14 jul. 2008 – edited 11 uli 2017

Ars Poetica – МЕЛАНХОЛИЯ

МЕЛАНХОЛИЯ


Утре, мен когато няма да ме има,
пак ще бъде лято, пак ще си любима.

В плажовете дълги с пясъците топли,
легнала на хълбок, мида ще изчоплиш

и върху седефа на черупка сива
ще съзреш отново колко си красива. 

В кипналата пяна, там – посред вълните,
само мен ме няма, че съм си отишъл. 

И защо била е цялата омая, 
иде ми да питам, че и аз не зная.

Гримче и червило, мидено герданче,
глезотийки мили, чанта и коланче,

дрешки и сандали, цаца във тарелка,
докато си спала, станала си лелка.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 11 uli 2017