ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1326.)
Пази, Боже, от праведници, изживяващи се като философи! – Аноним (1947)
28 noe. 1997
СМИРЕНИЕ
Повод за това словотворение
е чудесната дума "смирение".
Колко дълго я търсих
и къде ли не –
в писмата и в коша с мръсното пране,
в леглото с бельото и без облеклото,
в прегръдките сладки
и в ученическите мои древни тетрадки,
в старите шкафове,
вмирисани на сяра, нафталин и гафове,
в изгубените безвъзвратно мои илюзии,
ругатни и проклятия, от гняв изхлузени,
в раздели печални и в гневните свади –
както става често, когато сме млади,
но и когато за миг внезапно одъртеем
и не преставаме гадничко да злобеем
в делника и в празника на своя народ,
в глупостта и в бедите на своя живот.
е чудесната дума "смирение".
Колко дълго я търсих
и къде ли не –
в писмата и в коша с мръсното пране,
в леглото с бельото и без облеклото,
в прегръдките сладки
и в ученическите мои древни тетрадки,
в старите шкафове,
вмирисани на сяра, нафталин и гафове,
в изгубените безвъзвратно мои илюзии,
ругатни и проклятия, от гняв изхлузени,
в раздели печални и в гневните свади –
както става често, когато сме млади,
но и когато за миг внезапно одъртеем
и не преставаме гадничко да злобеем
в делника и в празника на своя народ,
в глупостта и в бедите на своя живот.
Като ловец, в храстите свит
с нехаен и уж непукистки вид,
свит на четири зад разлистена трънка
край пътечката от постъпки човешки
с внезапни падения и печатни грешки,
и най-често отчайващо сам,
загледан в Небесата, унил, разтерзан,
опитвал съм се да си представя
как някак човекът сам се оправя.
И тъкмо открил, че то е у мене,
започваше моето световъртене –
като плондер от страсти издут
се изхвърлях в облаците – луд,
назидавах, заплашвах, сочех с пръст,
горд, обладан от праведна мъст,
призовавах да бъдат осъдени всички
до шия затънали в греха си душички.
О, Боже мой, и някой да не помисли,
че злото с повече злоба се чисти?
Напротив, напротив! Преставах да спя,
обладан от жажда етикети да лепя,
да издавам безапелационни изявления:
жалби, заклинания, хленч, наставления
относно разните му там прегрешения,
ситни и по-едри нарушения на морала,
биех камбаната на съвестта заспала...
Докато на самолюбието пред олтара висок
един ден се видях как се правя на бог,
с нозе в калта, с челото – в звездите.
И така започна моето лично падение
с писане на това словотворение,
докато накрая – каталясал, брадясал,
опротивял сам на себе си, озадачен,
открих, че смирението никне у мен,
подава плахо листенца от чернозема
и сърцето ми отвътре нежно превзема.
относно разните му там прегрешения,
ситни и по-едри нарушения на морала,
биех камбаната на съвестта заспала...
Докато на самолюбието пред олтара висок
един ден се видях как се правя на бог,
с нозе в калта, с челото – в звездите.
И така започна моето лично падение
с писане на това словотворение,
докато накрая – каталясал, брадясал,
опротивял сам на себе си, озадачен,
открих, че смирението никне у мен,
подава плахо листенца от чернозема
и сърцето ми отвътре нежно превзема.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 17 uli 2023
- Прекален светец и Богу не е драг.
- Смирението е нещо най-нормално.
–––
* От сб. "Порто Фино" (1999), неизд. ръкопис, стр. 38-39. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
