сряда, 22 август 2018 г.

Ars Poetica – ЛАРЖ

 ЛАРЖ

Той беше поет, неизвестен поет;
нощем чувах го – кашляше лошо,
зад панела май не беше наред,
но и не пишеше стихове пошли.

С мижава пенсийка, чакаше ред
като мен за кисело мляко
и случайно в нашия супермаркет
видях го веднъж закъсал яко.

Парите не стигаха, и тогава, нали,
услужих му с жълти стотинки
да купи тарелка с две баклави
и за внучето вафла с картинки.

Изниза се лятото... и есента,
че и зимата зла се задава;
днес огънче паля от сухи дръвца,
че ларж се показах тогава.

Къде ли зъзне, не ми е проблем –
всеки си има нейде роднини,
което зависело точно от мен,
оставих го в супера пред мен да мине.

Всички сме братя и чакаме ред
на опашка за нещо бедняшко,
а внезапно усещам крилца на поет,
обхванат от гордост хлапашка.

В утрото буди се дързък, проклет
моят Пловдив с познатата врява,
и което тук виждам, не е наред,
но беднякът любов заслужава.

Поети известни дал Господ Бог,
окъпани в почести, слава;
и което тук виждам, не е добро,
но беднякът любов заслужава.



Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 25 okt. 2012 – edited 23 avg. 2018

Ars Poetica – ХАМЛЕТ

ХАМЛЕТ*

В ръката си
 тъй както шпага
държиш чадър срещу дъжда
и есента над теб протяга
коси, червени от ръжда.

И улиците с таен трепет
са сякаш паднали жени,
а ти си Хамлет, т.е. грешен –
съперниците погледни!

Ще можеш ли да се пребориш?
Те – сенки, ти – опасно жив...
И е нищожна твойта гордост,
съблечена в порой лъжи.

Мой Хамлет, ний сме обкръжени
от духове на мъртъвци.
Витаят техните съмнения
в апартаменти и дворци.

Нима ще молим за пощада?
Напред, приятелю. Напред!
Земята е безумно млада,
но Дания не е във ред.

Да бъдем или не? Чуй, охкат
превитите ни рамена –
тежат им кръстове страхотни
от героични времена.

Ала очите ти стаени
блестят в прииждащия дъжд
и виждам как стоиш през мен ти –
един провинциален мъж.

Назрява полунощ. Дванайсет
предутринно ще отзвучи.
Последният тролей отнася
мъже с угаснали очи.

Зад ъгъла пулсира още
повреденият светофар.
Край стълбището живи мощи
напомнят детрониран цар.

И ти си тук със свойта шпага.
Но тя е всъщност жалък щит,
към който най-добре приляга
подлец със преуспяващ вид.

...Мой Хамлет, истината туй е –
живееш твърде кратко в нас.
Шуми с безброй студени струи
Голямата вода. И аз

в ръката си, тъй както шпага,
държа чадър срещу дъжда.
Над Пловдив, над Европа ляга
кафява есенна ръжда.

А утре кой ли ще те среща!
По кръстопътищата, знам –
горят момчета с кръв гореща.
И шпагите им светят там.


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, sep. 1972 – edited 22 avg. 2018
–––
* Текстът е от ранната есен на 1972 г., когато бях напуснал учителстването в Добруджа и сътрудничех за мижави хонарари на три от редакциите на Радио Пловдив ("ЛИК" с водещ Киркор Папазян, "Младежка" с водеща Пенка Калинкова и "Икономика и време" с водеща Елена Чакалова), пишех есета и репортажи за областния партиен всекидневник "Отечествен глас" и за младежкия седмичен вестник "Комсомолска искра". Печатан е в сборника "Сутрин рано", изд. от 1983 г. на пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...