събота, 21 април 2018 г.

Ars Poetica – ДЯВОЛЪТ МИ СЕ ЯВИ

ДЯВОЛЪТ
МИ СЕ ЯВИ

В модерен фрак, кой знае как,
яви се Дяволът при мен и
с патъци жълти на бос крак
и блеснали очи зелени

внезапно ми се появи,
за миг се материализира,
във фразичката: C'est la vie
*,
светът е изветряла бира.

Плешив, с коремче, дребен ръст,
невзрачен – кой да предположи! –
струеше дим лютив и гъст
изпод косматата му кожа.

Каквото и да мислиш, знай,
усмихнат Дяволът ми рече,
ти, вместо да живееш в рай,
живееш с ада в теб, човече.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 9 apr. 2008 – edited 22 apr. 2018 
___
* (фр.) Такъв е животът.

Ars Poetica – КОПНЕЖЪТ НА МЪЖЕТЕ

КОПНЕЖЪТ
НА МЪЖЕТЕ

Копнежът на мъжете, които си прегръщала,
в усмивката ти свети, но ти все пак си същата,

от пяната край Кипър изваяна красива
и светлина божествена от тебе се излива.

Какво, че са настръхнали насреща ти жените,
на манджи умирисани, с лица от гняв изпити!

Нехайна, лека, свежа – не можеш да си друга
пред този свят наежен тъй нежна пеперуда,

привързала косите с панделчица сива,
в басмяна рокля евтина, която ти отива,

та как ли да не влезеш и в сънищата мои
от Нос Добра надежда, обрулен от порои,

от дъждове мусонни, които сто години
над мен валят и няма как сам да не отмина;

но даже влязъл в мрака, в Отвъдното ще зная,
че съм докоснал нещо, при нас дошло от Рая.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 15 jan. 2011  edited 21 apr. 2018 

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...