ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1327.)

 

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1327.)

  Когато имаш нещо важно да кажеш, кажи го така, все едно си го издялал в камък, и резките му няма да избледнеят с времето и дъждовете, когато нас вече няма да ни има. – Аноним (1947)

   6 maj 1987 

МАГАРЕШКИЯТ ТРЪН*

На поляната, отрупана с битова смрад:

обичайните глупости, обелки, лигнини,

талаш, дамски превръзки, стърготини

от изтеклите романтични и диви години,

разни спомени от полагане основите

на илюзиите, концлагерите, оковите,

смарангясали вкиснати зелки, лелки,

изветрели сладости, стари салати,

кукла инвалид само с един крак,

оглозгани политици, артисти, певици

два от старешка пикоч гнили юргана...

Та на същата тази наша Родна поляна

сред торбичките с люспи картофени,

три спукани лошо пластмасови кофи,

поломени грънци, посуда, саксии,

изветрели вестници и прочие стъклария,

от целия ни нелеп живот гнусотии,

на полянката, значи, край нашия блок,

откривам, появил се трън пъстроок. 

Такова едно растение, направо – бурен,

като че нарочно от извънземните турен

да дразни с присъствие хората разни,

които не знаят, а може би не разбират,

че животът все някой бодливец намира,

за да ни подскаже, ах, да! – естествено

за присъствието си тържествено

дори там, където не го и очакват,

ами живеят единствено

за да се оплакват.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 18 oct. 2023

Илюстрации:
- Маслено платно, худ. Пламен Желязков (1947)**.
- Обикновен гингер, от семейство Сложноцветни.

–––

* От "Порто Фино" (1997), стр.37, който няма да види бял свят, както и куп други ръкописи.

** Беше изключителен саможивец и май такъв си остана. Жена му, която без време почина, веднъж, докато той се мотаеше около кафенцето в съседната стая, на четири очи ми рече: "Не мога вече да го изтрайвам с тази негова отдаденост към Бог и прочие". Картината над текста по свой някакъв вътрешен каприз ми е дар за един Гергьовден от Пламен Желязков – пловдивски художник, с думите: "Този магарешки трън си ти, Жорж, с твоя чепат, калпав характер". Далеч по-известни пловдивски художници от нашето поколение, пък и далеч по-вървежни от него, са ми говорили: "О, Господин Памполин бе любимец на професора ни в Художествената академия, гледали сме го с респект като Вавилонската кула". Бел.м., tisss.