ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1380.)

      ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1380.)

 Бил съм доверчив и разсеян, бил съм глупав и наивен, бил съм жесток с тарикати и малодушни навлеци, дето не заслужавали да се дразня, но чувство за справедливост, наследство от майчиния джинс, два чорбаджийски рода: перущенски и калугеровския, клани през паметния Април 1876, ми е ориентир да преценя човека. – Аноним (1947)

  12 sep. 2023

BACKGROUND* ИЛИ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ

 1. Кирчо (1935) и Митко Йовчев (1945) – точилар и спец по водопроводни инсталации, и по всичко, каквото ви дойде на ум. Девизът му е "Да помогна на изпадналия в беда". Помага безкористно, след което си създава проблеми от разни неблагодарници. Тук е на тротоара, 150 м срещу Централната пловдивска жп-гара – в кебапчийницата, която до някое време в неделните и празнични дни нападахме заради евтините й кебапчета.

  2. Инж. Иван Андонов (1948). С обиколилия света инженер по далекосъобщителна техника в кръчмето "Въча", на двайсетина километра от Пловдив, в Йоаким-Груево, отидохме с две коли да му ударим най-вкусната шкембе-чорба на света, но играхме табла, която извадих от багажника на моята тигра, и ядохме друго, че чорбата им вече беше свършила. Караше зад мен, та ме изкефи, като каза, че в светлината от фаровете на мощния му автомобил лъскавият ауспух на моята стара тигра хвърля огън и искри.

  3. Христо Батулов (1974), строителен работник, кажи-речи, връстник на щерките ми, авер на съседа-велосипедист, който издъхна в петдесетата си година, няколко месеца след като тираджия по пътя Асеновград-Пловдив профучал така близо, че вихърът от 22-метровия тир изхвърлил самотния велосипедист в канавката... И с баща му на Ицо бяхме приятели. След смъртта на велосипедиста Митко Михайлов от етажа над мен, който от стрес издъхна, обикаляхме Пловдив с моята тигра, да издирим близките на издъхналия. Оказа се, че велосипедистът имал син, но зарязал и сина, и съпругата.

 

  4. Кирчо Соколов или Мигуел да Гоеба Санса, както срамежливо се представял пред разни дами: "Майка ми е испанка, баща ми – испански благородник, ама не ме питай за името, понеже звучи мръсно на български"... Типичен шоп от Шоплука. Макар отдавна прехвърлил осемдесетте, заради мижавата пенсийка пак работи като Охрана на труда в частна шивашка фирма за нищо пари, грижи се и за 36-годишния си син-инвалид. За романтичния нежен влюбчив хидалго дон Мигуел да Гоеба, любител на мухабета, пък се грижат дъщеря му и бившата съпруга, която явно ще да му е простила някогашните забежки от брачното ложе.

  5. Заселил се в крайния квартал зад гетото Столипиново, Жоро (1978) от Харманли в автомонтьорската си работилничка... Самотник, отдалечен от жена си, с дъщеричка, с която от време на време се среща. При него постоянно се мотаят куп съседи – повече му пречат: бъбрят, пушат, пият евтина биричка, докато адашът с фасон на киноартист работи върху някой стар таксиметров таралясник, а и чат-пат се включва в майтапите на михлюзите. 

  6. Николай (1977) в Хубавото кафене... Когато не е дежурен по наряд или нейде си по границата с ислямска Турция, на професионалния войник винаги може да се разчита. 

  7. Даниела от Смолян (1990), доскоро смесителка-бояджийка в частна фирма, днес е продавачка в магазинче... Чудна кариера, няма що! За сведение на любезни мераклии, Даниелчето вече си имала приятел.

  8. Двуметровият Ванчо (1960) от гр. Гоце Делчев, майстор по ремонтите на всякаква електронна техника, професионален спец по поддръжката на Ретранслатора на връх Ботев в Стара планина. Пред ателиенцето-гараж след сутрешния му крос по алеите на пловдивския парк Лаута. Добряк по душа, поддържа връзка по Интернет с бившата си съпруга, дъщерята и внучката, които са се уредили ча-а-ак в Бостън, Щатите. Между другото, Бостън със столица Масачузетс е по-многолюдна община от оредяващата и все по-застрашително изчезваща България.

  9. Дончо (1970), професионален шофьор и рибар, любител на доброто похапване, побойник по призвание, хлапак по душа, табладжия и заядлив мухабетчия. На сърце ми е, вероятно защото – първо, и той е фен на нефелния отбор на "Ботев" - Пловдив, макар постоянно да ме заяжда за политика. "Като не обичаш краварите, що не караш руски москвич, а кола на Дженерал моторс!" – е съкрушителният му аргумент в кавги и задевки.

Пловдив – гнездо на посредственост и култура

Plovdiv, edited on 19 sep. 2023

Илюстрации:

- На приятелите не им пука какво пиша.

- 1978 г. Снимка с двете ми дъщерички.

___

* Независимо че с известния Николай Галов (1943-1993) бяхме двамата журналисти, най-усилено печатащи в Пловдив, след прогонването от младежкия пловдивски седмичник през 1981 г., независимо че дотогава редовно участвах в публичните рецитали и изобщо в дейността на младата литературна смяна, зарекох се, че поети, писатели, вестникари и литературни критици не са ми на сърце, нямам работа сред тях. Истинска компания са ми нормални обикновени хора, редови чиновници и бачкатори. Лицемерието, нагаждачеството барабар с фукнята, така присъщи на т.нар. "хора на словото", откак се помня, са ме отблъсквали. Празното тенеке вдига адски шум и гюрултия около себе си, да не би да не го забележат. Станислав Йежи Лец (1909-1966) има сентенция: "Когато ти турят лавров венец, внимавай да не ти мерят акъла!" Бел.м. tisss.