tisss: 10/23/23

понеделник, 23 октомври 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1406.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1406.)

Понеже си харесвам дома, обичам котките – те постепенно се превръщат в негова душа. Огледалата да мислят повече, преди да отразяват... Бъди себе си – светът се радва на оригинала! Изкуството е наука, само че много по-ясна. Поетът не открива, той чува, не търси поетичното, както на градинаря не му пука за уханието на розите. Вярвам в късмета; как иначе да си обясня успеха на персони, които са ми противни! Стар трик у жените е да те изкушат да вярваш, че си обичан, когато едвам те понасят, и да си крият любовта, когато те обичат... За умрелия гробница е сърцето на живите. Луната е слънцето на статуите... Мода е шаренията, която се демодира. Пенелопа се явява последно изпитание, което Одисей мъжки трябвало да понесе, приключвайки скитанията си по света. Най-скъпите рокли защо се носят... за да бъдат съблечени!*– Жан Кокто (1899-1955)

18 avg. 1996

Продължение от 17.08.1998.

ПОСЛЕСЛОВ

bogpan, 10.06.2006.: Не считам, че следва да се говори за унижените и оскърбените. Мисля, че това е дело индивидуално и е въпрос на Духа, който е във всеки от нас.

tisss, 6.07.2006. Re. bogpan: "Когато бях по-млад и впечатлителен, моят баща ми даде един съвет, който оттогава насам все се върти в главата ми... Почувстваш ли желание да критикуваш някого – ми каза той, – просто си спомни, че не всички на този свят са имали преимуществата, които ти си имал! Той не каза нищо повече, но двамата с него винаги сме се разбирали, без много-много да приказваме, и аз долових, че той имаше предвид нещо повече от това... В резултат придобих склонността да пестя преценките си – навик, който ми е помагал да вниквам в личността на много странни хора и също така ме е правил жертва на немалко досадници. – Начало на "Великият Гетсби" (1925) от Джон Фицджералд.

bogpan (Богдан Пангелов), 6.07.2006. Re. tisss: Единствената причина, да се появя в една чужда тема, в чужд монолог, е споменаването на ник-нейма ми или цитирането на моя мисъл, извадена от контекста обикновено... Елементарната етика предполага да не се намесваш и да прекъсваш чужди диалози или монолози, както е в конкретния случай, и то от позиция на някакво свое мнимо превъзходство, още повече да даваш оценки. За съжаление, в определени среди, които за удобство бих нарекъл "пеещи", това не само не е присъщо, но обратното, налице е грубо, безпардонно вмешателство и оценки – неща твърде далечни за подобен род сетивност и разбиране. Менторският тон е категоричен, думите са груби от тип "влачене по корем" и изреченията запращат изненадания автор обикновено "на майната си". Характерното в подобни изказвания е липсата на анализ, липсата на опит за диалог, липсата дори и на опит за елементарно човешко разбиране. Различните – стъпкани в калта и музиката свири. Питам се тогава това ли е примерът на поколението и що да се учудваме от някои неприятни примери у по-младите (автори в нета), когато те вече са квалифицирани като "млади хищници". Еднаквото предполага еднаквост, резкият тон – рязък, око за око, зъб за зъб. Светът се върти, а нищо у човека не се променя и така ще остане, докато не се приеме не на думи, а да се изживее, да се обърне в същност "Всичко е Любов".

tisss, 6.06.2006. Re. bogpan: Представяте ми се толкова уязвим, че разбирам, спорът – ако въобще има някакъв смисъл, ще ми отвори проблем как да не Ви нараня повече от това, което неслучайно сторих. Виждам, "стиховете", които с Вас пишем, коренно се различават. И що от това? Ако има нещо, което заслужава дискусия, вече за трети или четвърти път го обявявам! – това е стилът. Но Вие отложихте този диалог. Готов съм да Ви се извиня. Знаете, предполагам, онази нашенска: "Само мома, дето не се е хванала на хорото, само тя не е била щипана". Да, готов съм да Ви се извиня.

Изкуството (литературата естествено е на първо място) не е борба за тщеславие, а за възможността да си говорим тук за нараняващия, жесток понякога и въпреки това, изкусително завладяващ ни живот около нас и в нас. Е да, такъв стил крие и редица опасности, и драми от личен характер за автора, но какво всъщност ми представяте Вие?! Уважението ми към съзерцателното и акварелните Ви зарисовки на кротост и смирение се изпарява, обърна ли очи към кощунствата, който ни заливат. А Вие ме занимавате с птички и тревички. Нима предпочитате изкуство под формата на Салон за галантни обноски и виртуална хармония – Вие хвалите мен, аз хваля Вас и дружно облайваме врага на хармоничната ни божествена компания?!

Да употребяваш таланта си за бягство от реалността... Е, това трудно го разбирам. Повтарям, не желая повече да Ви наранявам, та ще се постарая да не го сторя оттук-нататък. Имате сериозни основания да ме вините и аз наистина нямам право да Ви се сърдя, защото съзнателно съм Ви предизвикал.