tisss: 07/20/23

четвъртък, 20 юли 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1328.)

Напълни се сцената на обществения живот у нас със зловещи клоуни на ненавистта. Боже мой, това ли било Демокрацията?
Ако наистина имаш нещо важно да кажеш на света, кажи го кратко и ясно, като да си го издялал в камък, за да не избледнее от кръговрата на световните океански течения и капризите на слънцето, когато нас отдавна вече няма да ни има. – Аноним (1947)

20 uli 1987

АРТИСТ*

Цяла вечер клоунът се премята неумело,
препъва се и в най-дребните си усилия,
и ние весело му ръкопляскахме,
искрено му се смеехме, на него, милия...
Че вижте го само в тези негови панталони,
с тези вехти обуща с огромните им бомбета
как се препъва по арената, как гони
разноцветни парцалени кукли, балони,
как се заплита в осигурителните въжета,
как дразни лъва и после уплашен тича,
как сърцето му лудо бие, ще се пръсне,
и миг подир това – ухилен до ушите,
своите гръмки неумели хвали ръси!

Чак толкова смотан, наивен и глупав
с тази фантастично ужасна прическа,
все нещо доказва, все нещо губи
и работите дотам ще оплеска,
че тропайки с нозе, пляскайки с ръце,
превивайки се, примирайки от смях,
не усещайки страх,
публиката едва ли разбира
кого всъщност артистът пунтира.