Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 27 май 2015 г.

Ars Poetica - БАЛАДА ЗА ХЪЛМА И РЕКАТА*

БАЛАДА ЗА ХЪЛМА И РЕКАТА*

 Аз горд съм, ти – свенлива,
аз каменист, а ти пенлива.
В мълчание живея сам,
а покрай тебе шум голям:
животни, птици, насекоми.

Но моят връх небето гони.
Почитат ме и отстрани
с пръст ме сочат, погледни,
а ме отбягват тъй далече,
че от самотност стена вечер.

По песъчливия ти бряг
цъфтят кокичета и мак,
макар че в ниското си ти,
а моят връх висок блести.

Ти ромолиш, а аз – в сълзи,
единствен лишеят пълзи,
без милост слънце ме жари
и моята снага гори
.
А щом завие вълчи вятър,
под лед се криеш, аз оставам.

Защо все бързаш! Накъде?
Кого бленуваш нощ и ден!
Не знаеш нито миг покой
ни в зимен студ, ни в летен зной.

От камък цял, стоя вкопан
в земята черна  тъжен, ням.

  
Plovdiv, maj 1977 – redact. 27 maj 2015
______
Тази пролет Купидон е въоръжен и опасен.