ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1436.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1436.)  

  И си предадох сърцето, да позная мъдростта, лудостта и безумието. И познах, че и то е гонене на вятър. Че в многото мъдрост има много досада и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

   25 uni 1981

ТИ, ДЪЖД...

Ти, дъжд,

който се влачиш по корем над Европа,
над луксозно озъбения хотел "Империал"*,
над гробището с мъртвите поети
без надежда,
надвесен над афишите влажни,
над малките сребърни локви,
където играят децата...

Ти, дъжд от очите на небето резедаво,
дъжд на човешката доблест корава,
ти, дъжд в косите на моята малка любима...

Ти, скитник с цветя на нищожни цени
от магазинчета стари...

Ти, дъжд на моето щастие –
как ме сродяваш с облака черен,
с планината всесилна,
с нежността на гората,
с империята на хотелите, проснати вред по земята...

Ти, дъжд!
Ти, евреино – търговец на сребърни съдове,
на звънчета от пиринч,
трополящ и танцуващ по улеи горски,
по разнебитени гласовити олуци,
поръбвайки с пяна големите
асфалтови вени на Европа...

О, дъжд,
куче на моята човешка благонадеждност,
с теб най-после мога да скръстя ръце
на гърдите,
да вдигна глава
и високо във въздуха, 

тръпнещ от ухание на озон,
да погледна наоколо,
облечен в сияние.

Пловдив – гнездо на посредственост и култура

Plovdiv, edited on 28 noe. 2023

Илюстрации:
- Дъждът не се занимава с идиоти!
- Европа е част от моята България.

–––

 * По странно съвпадение извън всякаква логика, огромният супер-луксозен хотелски комплекс, за който в моя бедняшки Пловдив на крайните квартали, се говори, че е собственост на бившия кмет на града ни – тройкаджията от някогашното местно двугодишно училище за изоставащи инж. (?) Иван Тотев (1975), носи името, което случайно в настоящия текст от пролетта на 1985 г. съм дал на призрачния дъждовен хотел "Империал" в горния текст. Между другото, общинското гробище е на някакви си 200-300 метра, от другата страна на булевард "Цариградско шосе". И както никога досега не съм напускал Пловдив, така и всичко тук е отглас на местоположението на Пловдив между Родопите и Стара планина, както и на типичните за най-древния град на континента атмосфера, лъх, аромати, с четирите цигански гета и еврейската махала край Четвъртък-пазара, която познавам от най-ранното си детство. Вж. сб. "Кардиф", изд.1997 г. Бел.м., tisss.