ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (694.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (694.) 

  За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  16 avg. 2012

ГРЕШНИЯТ ЧОВЕК 

За слабостите ми според зависи

свидетелстват приятели и други,

като например куп от ръкописи

и прелъстени няколко съпруги.

Щом тегля си чертата най-подире,

откривам сетната си роля

под надпис: "Тук почива мирен,

щастлив по Божията воля".

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 16 avg. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (693.) 

  За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  18 oct. 2001

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ 

Лежахме в леглото и каза Мария:
Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен!
Заплака Мария, аз очите си трия
и се правя на глух, и по-точно – смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола,
по-гола не бях я съзирал до днес;
в окото ми сякаш заби се топола
и даже по-лошо – заби се цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,
косите как сресва и въси чело;
тя беше все още уж мойто момиче,
жена като всички, с добро потекло.

Такава разкошна, омайна и сладка,
да имах патлак, бих го взел начаса,
бих си теглил куршума, и значи накратко,
в кръв удавил бих грешната своя душа.

Когато Мария там другаде нейде
открие достойния верен жених,
назад дяволито към мен щом погледне,
то аз ще съм вече отдавна убит.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 16 avg. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (692.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (692.) 

  За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  15 avg. 2014

СПОР С УЧИТЕЛИТЕ ПО ФИЗИКА 

Значи, вие твърдите, че е нежива

водата, която край нас се излива,
че Реката, която е също вода,
че Дъждът, който вали над града,
над скали и градини,
над оазиси и пустини,
че Дъждът, който снощи валя,
няма тяло и няма крила,
и е само супа от молекули?!
 
Значи ли това, че не сте чули
как Дъждът по плочници и тротоари
цяла нощ и цял ден с нас разговаря
и от непрестанно просмукващата се влага
нещо печално в сърцето ни ляга?
А и Облакът, който от езерото се вдига,
нима трябва да е описал в книга
Посланието, че предметите неодушевени
са само наглед мъртви,
само привидно неми
и че човекът е божествен именно с това,
да проумява неизречените им,
но внушени слова?!

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 15 avg. 2021