ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1143.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1143.)

  Човекът е струна, опъната между животинското и свръхчовека над пропастта... – Фридрих Ницше (1844-1900)

  01 uli 2004

ДРАГО МИ Е, ОВЧАРЧЕТО КАЛИТКО!  

  Печатарят-поет-кмет-общественик и проч. Чонов от село Рогош ми разправи случай с негов познат бизнесмен, собственик на бензиностанция. Пуснал за продан бензина на занижена цена, като разчитал да му нарасне клиентелата, а се получил обратният ефект, хората престанали да зареждат от бензиностанцията му, понеже решили: щом е по-евтино, менте ще е, шашма някаква, нещо нередно в дизела или бензина. По тази логика, която и съседът Митко Йовчев, и колеги учители ми внушаваха, па и с Тодор-Чоновото настояване, че реално цената за вложения труд и материали от моя страна е към 25 (двайсет и пет) лв. за бройка пред фиксираната в редакторското каре цифра 9,90 лв. добавих единица и стана престижната цена 19,90 лв. за екземпляр от книгата. 

  "Не всеки да може да си я купи!" – акъл ми дава Чонов. – Щом книгата ти е добра, и цената трябва да й съответства; така ще събуди интерес у клиента". Припомних си за картина, за която пловдивският живописец Пламен Желязков (1947), авер от детските ми години, определил цена 270 щатски долара, и въпреки че галеристката му горещо го увещавала, не смъкнал нито цент. Младо семейство платило за картината му след два месеца опити авторът да смъкне цената. Настоявали да се видят с художника; и при срещата дамата рекла: "Ограничихме си битовите разходи, само да си позволим да купим тази творба, сега сме убедени, че щом не бяхте склонен да намалите цената й, значи заслужава вложените пари. Благодарим за щастието да имаме тази картина!"

  02 uli 2004

  Приключихме работата по книжното тяло. Огледалните отпечатъци за отливките са готови, отпечатани на моя принтер, а паусите от тях са у Тодор Чонов. Предстои да се правят плаки от паусите, а то, според него, щяло да стане в Пазарджик, където имало устройство за автоматично сканиране. "Ще гледам до 20 юли книгата ти да е готова". Надвечер се отбихме у Емил* и побъбрихме в Емиловата светая светих, в мазенцето, където си е устроил Кът за писане, от пода до възниския таван замлян с книги. Емил спомена, че се навива и той на свои разноски да поръча при Чонов сборник с разкази. Според печатаря-поет и екс-кмет на Стария Пловдив, уважаван общественик в родния ми град, за 150 екземпляра 45-грамовата вестникарска хартия ще струва "към двеста лева"; ако била финландска офсетова хартия от 60 г/ кв.м, за която настоявах, цената при същия брой листове щяла да е 500 лв. "Моят кяр – въси се – е 260 лева от книгата ти. Никакъв кяр не е това, ако искаш да знаеш! В интернет има таблици за цената на работата, която ти върша; направи справка и ще се убедиш каква отстъпка ти правя."

  Само за изваждане на плаките в Пазарджик били нужни около 100 лева, които той в момента ги нямал. Дебелината при гръбчето на корицата бях се уговорил да е 25 mm. Снощи, докато бяхме в мазето на Емил, печатарят рече: "А бе, 20-23 mm ще е", което – разбирам, идва от разликата в грамажа и обема на хартията. По-тънки са листовете от това, което уговаряхме с него.** Работата излезе афиф, книгата ми ще сивее и съвсем няма да е с онзи празничен вид, както въодушевен бях мечтал. Тук такъв е животът!

  Оставих журналистическата си карта за СБЖ*** при Георги Найденов, плюс 12 лв. за членски внос. Тези дни Денчо Владимиров някой си, като ходил при управата на СБЖ в София, щял да уреди възстановяването на членството ми там. И това беше възелче за развързване преди появата на книгата ми за продан. Като ме тупа ухилен по гърба, Найденов пред въпросния Денчо ей тъй се изрази: "Ще гарантирам за Жоро, че е бил инкриминиран от онази власт, така че няма проблем да му обновят картата в СБЖ".

  Седемдесет лева са ми дълговете за месеца: 10 лв. от съседа Митко Йовчев, 20 – от училищната касиерка изкрънкани, и 40 – от съседката, 73-годишната Стела Данева. Не съм си платил обаче за тока, водата и домашния телефон от миналия месец.

  Бях у Чонови в Рогош, когато Вера – по-голямата от двете ми дъщери, ми звънна по джиесемчето: "Тате, обаждам се да ти се похваля. Взех си държавния изпит с "Много добър", но ме е яд, защото според мен заслужавах Шестица". Рекох й: Браво, тати! Ей тъй делово си общуваме с щерките само при изключителен повод за радост; инак, за болести или тревоги си мълчим. Голям ден ми е днес. Приключих работа по текста на книгата; оттук-насетне всичко по отпечатването и свезката зависи от печатаря Чонов.

  04 uli 2004

  За цената на "Ламски". И досега не съм убеден двайсет лева не е ли отстъпление от идеята, че това е книга за обеднелия българин. Че кой ли ще я купи при тази цена! Сто и петдесет екземпляра мижав тираж може да означава само две неща: 1) или авторът-издател финансово не може да си позволи повече (каквато е истината); 2) или книгата е предназначена за ценители-библиофили, само да могат да си позволя такъв каприз: луксозно цветно издание с гланцирани твърди корици. Боже мой, кои ли пък ще да са в опоскана България библиофилите с пари? Ето кои!

  1. Продажните лицемерни депутати в Народното събрание на Република България.
  2. Банкери, заможни бизнесмени, политици, реститути, адвокати – тарикати от сой.
  3. Интелектуалци, които биха се изкушили да прежалят някоя пара в повече за книга на неизвестен, изпълзял из Дълбини на посредствеността провинциален натрапник.
  4. Юпита, млади нахъсани проспериращи българи, като трийсетинагодишния Ангел, Митко-Йовчевият син, чиято месечна заплатка в западна фирма е от 3 500 лв. нагоре.

  Захванах да обмислям Рекламна стратегия. Да речем, страница на Ламски в Internet; достъп до парламентаристите, чрез депутат от партия "Новото време" или НДСВ; да сключа договор да ползвам част от билбордове на Кривицки за реклама по големите пловдивски булеварди, входа и изхода от града; ежегодния Панаир на книгата; афиш с образа на 11-годишния Ламски и предизвикателен надпис на английски с иронично внушение за разхвалваните по света изсмукани из пръстите чудеса на Хари Потър (по които луднаха и знатни колеги) с текст: "I like Lamsky!", демек, "Вие с Хари Потър, ама аз си падам по Ламски!" Иде ми на ум как всеки от 150-те екземпляра на книгата може да носи уникална сигнатура и знак, успея ли да си осъществя бляна за библиофилско издание с над стоте графики от книгата. Помечтах си и за други неща, като – да речем, превод на руски, немски, френски, испански, китайски и енглиш ланглиш. 

  А може би онзи, който стои отстрани и ме наблюдава, е най-навътре в нещата?!

  Реших, че редно е да си изясня: при евентуално допечатване, като осигуря хартия и мастила, колко ще ми струва при допълнителен тираж 150 един екземпляр от книгата. Вълнуваше ме немаловажният въпрос: Кои биха могли да са коментатори на книгата.

  05 uli 2004  

  Видях се с колегата Ангел Грънчаров (1959), пихме по бира в кръчмето "Синия кос" покрай разбития път за Ягодово и го питах как мога да си отворя страница в Internet, възможно ли е изобщо, какви пари ще ми струва и на кого още ще ми се наложи нещо да плащам. Носех в джоба три листа формат А-4 с отпечатъци: макулатура, извадена на печатарската машина в село Рогош от книгата, и Ангел пожела да му дам записа на дискетата с рисунките за корицата и за текста, които бях приготвил на CorelDRAW 12 с рекламна цел. Всяка седмица, на два или три дена рекламна илюстрация в Internet би могла да се обновява и така да привлича постоянен интерес с откъси от общо 120-те весели епизода на книгата. Мина ми през ум да предложа на бедстващи даскали да ми продават книгата срещу 25 процента комисионна – по пет лева за пласиран екземпляр от книгата да прибират за себе си, както процедират търговските фирми за козметика. И така ще избягна неудобството да вървя тъп като селски глашатай сам пред себе си и книга, която е може би най-готина част от последните ми петдесет години в живота.

  И куп още смахнати идеи ми се въртяха в ума. Случвало се е да скачам посреднощ и да си записвам поредната щура идея как книгата ми да стигне до моя читател. Тези идеи набъбнаха до трийсет и три на брой, когато изведнъж осъзнах, че една успешно реализирана на пазара при Търговците в Храма книга може да те изстреля като автор или бизнесмен висо-око в самия Космос, но и в състояние е, и то твърде вероятно за нашите условия в България, да те загроби, да те превърне в беден, мизерен, хленчещ амбулантен нещастник, събирач на хартия от контейнерите за боклук. Чувам вече за няколко подобни случаи, един от които с пловдивския разказвач Янко Стефов (1941), заложил апартамента си срещу заем, за да си издаде книгата, а после търсил кому да продаде евтинджос жилището си в пловдивския жк Тракия, докато не са го изритали чрез съдия-изпълнител в полза на банката-кредитор оттам барабар с г-жа Стефова.

  Някога – като нахакани бойки филибелийски хлапаци, имахме такъв лаф за будала, абсолютен ахмак, наивник и отявлен балък: "Драго ми е, аз съм овчарчето Калитко!"

Пловдив – столица на културата в Европа

Plovdiv, edited on 30 dec. 2022

Илюстрации:

- Най-доброто в изкуството се ражда в недоимък.

- С Галя от курса, съпруга на поета Калин Донков.

___
* Емил Калъчев (1932-2013).
** Седмица по-късно, на 9 юли 2004 г., от Милчо Стайков – служител във фирмата "Полиграфснаб" АД, ще науча, че хартията е на доста по-ниска цена от онази, която ми съобщи печатарят Тодор Чонов от Рогош. 

Николай Галов, вж. https://www.facebook.com/274717106354073/posts/861128181046293/

*** От 1977 г. членувам в Съюза на българските журналисти, При избора ни за членство в заличката към някогашния Партиен дом в Пловдив гласуваха общо над 70 членове на СБЖ от Пловдив и окръга, Бяхме се кандидатирали трима: Николай Галов (1943-1993), аз и възпълничък един оператор от Пловдивския радио-телевизионен център. Георги Найденов държи и досега връзка с управата на СБЖ в София. с "колегата Галов" бяхме вероятно най-активно пишещите журналисти в Пловдив, освен в младежкия седмичник бях сътрудник на хонорар към всекидневника "Отечествен глас", няколко софийски издания, като списание "Младеж", вестник "Народна култура", три редакции на Радио-телевизионния център в Пловдив – "Икономика и време" с водеща Елена Чакалова, "ЛИК" с водещ Киркор Папазян и "Младежката редакция" с водеща Пенка Калинкова. Бел.м., tisss.