понеделник, 19 септември 2022 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1060.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1060.)

  Предадох сърцето си, да узная мъдростта, лудостта и безумието. И узнах, че и това е гонене на вятър. Защото в много мъдрост открих и много досада; и който увеличава познанието, увеличава печал. – Еклисиаст, Библия

 13 fev. 2016 

ЗАВРЪЩАНЕ В ДОБРУДЖА 

Някога бях млад, твърде млад,
да прекося, кажи-речина един дъх
шест километра разорани ниви
между Гурково и Тригорци,
дето женчето ми бе с двете ни щерки,
щастлив да ги зърна трите отново.

Как стана, че онова моме с щерките ми
отдавна не е тема за разговори,
а мелодията, която си тананиках тогава,
звучи и днес и ме изпълва целия!

О, братко Боб Дилън, пет години
преди мен роден Отвъд океана –
един евреин в онази твоя Америка
на заселниците от Близкия Изток,
като българин реших да ти кажа,
че песните ти, дрезгавият ти глас
ми говорят много-много повече
от всички световни филхармонии,
защото си в сърцето ми още оттам, 
от онази загадъчна дивна пустош 
между селата Гурково и Тригорци,
когато съм се завръщал късно нощем 
един чужденец от бедняшкия Пловдив,
прекосявайки сам разораните ниви,
за да вляза уморен и щастлив
при моите хора в една древна къща
под грозд от звезди над Добруджа.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 19 sep. 2022

Илюстрации:
- Август 1976. Роди се теленце в Дъбрава*.
- Дек. 2017. Авторът в процес на бръснене.

–––

* След Гурково, някогашното Булгар-кьой, е Тригорци, някогашното Джеферли Юч-орман, а по мекия път и покрай по чудо останал автентичен древен къс много гъста, трънеста възниска гора, през която човек няма как да мине, гора – печална останка от някогашното Лудогорие, заемало почти цялата територия на древна североизточна днес България, на някакви си четири-пет километра, и то само с каруца, можеше да се иде до съседното село Дъбрава – някогашното Меше махле. Снимката с родилото се пред очите ни теленце е от село Дъбрава, където живееше някога с мъжа си (на снимката) Събка – леля й на жена ми, или една от сестрите й на Вица (Виктория), най-голяма между девет сестри и трима братя, родом от несъществуващото днес Брястово, някогашното Тартамуш, българско село, но с изоставено старо турско гробище, край пътя от горния квартал на Балчик за Каварна. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...