Ars Poetica – ВЕЛИКОЛЕПЕН ДЕН, ВЪЗХОЖДАЩ В СВЕТЛИНА

ВЕЛИКОЛЕПЕН ДЕН, ВЪЗХОЖДАЩ 

В СВЕТЛИНА

Великолепен ден, възхождащ в светлина,
в омая – хоризонтът свеж, от слънцето окъпан,
и ти – усмихната липа, пред мен като жена,
която на сърцето ми до болка си ми скъпа... 

Здравейте, птици в празничната синева
или под облаци от делничната врява скрити,
така щастлив съм, че ви има на света
очите ми да теглите нагоре, към звездите! 

Благодаря ти, черквице! С пиринчения звън
о, как от мен очистваш кротко бесовете диви
и пак съм тук момченцето от онзи хубав сън,
където всички хора са добри и тъй красиви!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 13 noe. 2017

Ars Poetica – ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

ПОЕТИЧЕСКО ИЗКУСТВО

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети;
мъжкари трима мислеха се за
аристократи, даже за поети.

Търчаха й наоколо с език
оплезен – три дръгливи песа,
и всеки виждаше се мъченик,
достоен паж за нежната Принцеса.

Куп стихове лъстиви в нейна чест
нанизаха и ето най-подире
успя момата да се увлече
по лирика в студентската квартира.

...Наляха вино, както му е ред,
бонбони шоколадови – в кутия,
и всеки в позата на горд поет
зае се чувствата си да разкрие.

Бе понеделник, дълъг бе денят –
залезе слънцето едва към седем;
момата тъй успяха да пленят,
че позволи им страстно да я гледат,

да й нашепват там един през друг
наместо стихове благочестиви,
циничен низ двусмислици на шут,
когото бавно виното опива...

Пропускам незначителното и
за всеки, що внимателно ме слуша,
ще кажа, че накрай им позволи
да я изкъпят тримата под душа.

Тъй гола върху вехтия диван
с целувки и милувки безразборно
те любиха я вкупом и без свян,
и после всеки сам си я завтори.

Бе нежна като момина сълза,
с високо дупе и гърди налети...
Където мине хубава жена,
зад себе си оставя куп поети.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 18 noe. 2007 – edited 13 noe. 2017

Опити – ИЗКУСТВОТО И ЖИВОТЪТ

ИЗКУСТВОТО 

И ЖИВОТЪТ

    

    Животът в изкуството е не толкова черна мъка и болка, колкото ирония и веселие; преди всичко обаче е самоирония и лудешки смях, че сме такива, каквито сме: греховни, склонни да мечтаем, да се възторгваме от илюзии, преходни, по-уязвими и от пеперуда. 

    Посредствеността неизменно заема строга, тържествено назидателна поза; това пъстро веселие и привидна лекота да твориш както дишаш няма как да ти прости. Нормално! Нима очакваш истинският поет да каже за себе си: аз съм поет, или пък истинският философ да рече за себе си: аз съм философ, аз съм Сократ на ХХI век. Фалшивото винаги лъщи и ти взема очите, именно да не забележиш, че е фалшиво.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 12 noe. 2017