ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1667.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1667.) 

 Да усетиш душата на този най-древен в Европа град не е така лесно. Защото може да ти се покаже както романтичен, така и съвсем по византийски подъл. И няма как да се отървеш от южняшкия му чар или магия, които в никой друг български град досега не съм откривал с толкова могъща интензивност. – Аноним (1947)

  5 sep. 2009

СТАРАТА ЕВРЕЙСКА БАНЯ* 

На приятеля Арон Амар (1949)

Пред банята на припек в лакърдии
зевзеците на моя роден град
отварят мухабет за случки дивни
и хилят се – низ дяволски благат.

Коя ли сред засуканите булки
току-що къпана и с див копнеж
въртяла кръшни чупки, подочула
мераците на местната младеж,

как старият бакалин бай Миале
търчал към булката си по чаршаф,
заметнат в кръста, щото го обрали,
и тя го чакала корав и здрав,

как той я псувал на провала щуро:
"Мизернице, все туй ли ти е теб
в акъла женски! Дреме ми на кура,
живота ми превърна на вертеп",

как обущарят Митре лъгал Пена,
че три дни лее плоча от бетон,
а Пена как го нашла разгневена
с комшийка гол в съседския им дом.

Как Ристе с китки срещнал буля Цвета,

от баните пристигнала с експрес,

пък тя излязла толкова проклета –

отказала съпружеския секс

и той с една сиджимка от простора

на крушата им бесил се напук

и махалата как се сбрала в двора

да види загорял мъж щур и луд.

Как на снашицата еднъж посегнал

коларят Спас, обхванат от мерак,

и после на сина разправял бледен,

че влязъл е в дома им върколак,

и викнали по този повод спешно

баячка, ала там размятала поли,

снахата Наска смяла се зловещо

и го проклела Бог да го гори.

Заливат се от смях, та чак хълцукат,
въртят ракийката в магьосан кръг,
сербез по раменцата се почукват,
та, в клещи сякаш, пука някой гръб.

Брадясали, в ушите – мъх старешки
(сами зоват го "гробищна трева"),
един рече, друг го допълня вещо –
от смях тресе се банята едва...

Отдавна тук бедняци се не къпят,
Орта мезар ще рухне някой ден,
но тези старци много са ми скъпи,
макар и от цинизма им смутен.

Зад ъгъла полечка се задава
процесия… Уж жалят едного,
ала мъртвецът в китките се дави
от кикот в траурното си легло.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 27 noe. 2024

Илюстрации

- Еврейската баня – архитектурен бисер на Пловдив.

- Палеж на баня Орта мезар през февруари 2016 г.** 

–––

* Вж. https://lostinplovdiv.com/bg/articles/orta-mezar-edna-ot-nai-starite-jivi-sgradi-pod-tepetata

** Според следствието, пожарът не бил нарочен палеж, както говореха жителите на моя роден Пловдив. От някогашната еврейска религиозна сграда, останало единствено молитвеното помещение. Преддверието на храма било разрушено през първата половина на ХІХ век и обновено като Градска баня в стил Пловдивска възрожденска къща. До края на 70-те (1980 г.) на ХХ в. банята се ползваше в чифт (четни) дни като женска, в тек (нечетни) дни – за мъже. Майка ми ме е водила, както и жените от нашата махала водеха синовете и щерките си в женската баня, кажи-речи, до дванайсетата ни година. След къпане следваше сладкарницата "Пчела" на отсрещния ъгъл, където се кръстосваха бул. "Руски" и бул. "Шести септември", дето ни черпеха с боза, пасти, тулумбички, едри парчета баклава или кадаиф, обилно залят и плувнал в захарен сироп. Вж. 
https://trafficnews.bg/urok-po-istorija/orta-mezarsartseto-niakogashnite-zapadni-kvartali-plovdiv-71627  Бел.м.,tisss.