Ars Poetica – НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

   Аз я отведох на реката;
   бях сигурен, че е девойка,
   ала тя имала си мъж...*

   Из "Невярната съпруга" на Федерико Гарсиа Лорка

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Аз я отведох на реката

като един уверен мъж,

звезди й свалях и нататък

се гмурнахме в море от ръж.

Във рокля с тънки две презрамки,

такава, пъстра, от басма,

и боса, по сандали само,

целуна ме и се засмя.

Съвсем не съм я уговарял,

бе жежко слънцето над нас

и в августовската омара

събличах я, обзет от сласт.

Тя бъбреше ми във ухото

несвързано какво ли не

по гръб на пясъка, защото

бях паднал аз на колене.

Отгоре гледаше ни сякаш

самият светъл Господ Бог,

във влажния крайречен пясък

затъна черният й кок,

че беше млада, неспокойна,

и буйна като летен дъжд.

Бях сигурен, че е девойка,

ала тя имала си мъж.

Осъмнах с нея край реката

и къпахме се голи там,

преди да продължа нататък

с петак по-беден, много сам.

Не пожелах да я пожаля,

но мисля си за нея днес,

че май не биваше нахален

да газя женската й чест.

Водите си лениво влачи

живота, в който ме прокле,

и още чувам я как плаче

и да се върна ме зове.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 8 maj 2018 

___

_{* Вж. http://svetovnaliteratura.wordpress.com/2010/07/22/невярната-съпруга-фредерико-гарсия-л/} 

Ars Poetica – ДНЕС МИ Е ДЕН

ДНЕС МИ Е ДЕН

Днес ми е ден, когато много ми се ще

да си ми подръка и да те нацелувам.

Днес ми беше труден ден, но тази вечер

ми се ще да си ми подръка и да те целувам,

да си в рокля с хиляда и едно копченца

и едно по едно бавно да ги разкопчавам...

Тази вечер хич не ми се ще и да ме гледаш във очите,

понеже дъжд вали и Господ гръб ми е обърнал.

Никой толкова уют в самотността не е съзирал

повече от мен, та мисля си, до днес... да, никой,

сраснал съм се с кожата си 
и от себе си навън не мърдам.

Тази нощ навярно пак ще те сънувам, 
ала всъщност 
ти не си ми нужна толкоз много;

нужна ми е смешната илюзия, която си посяла мимоходом

с решителност, каквато само страстните момичета владеят.

Време е да се оттегля оттук на хиляди години разстояние

и хубавичко да си помечтая, далеч от врявата на тези дни.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 fev. 2012 – edited 7 maj 2018

Ars Poetica – ПРОВАНСЪТ В ДЕТАЙЛИ

ПРОВАНСЪТ

В ДЕТАЙЛИ

Във три на улица "Васил Априлов",
сред Пловдив, покрай болницата стара
очаквам племенницата Емилия
и майка й, като експрес на глуха гара.

Защо се бавят, трябва ли да зная,
полекичка започвам да се дразня,
макар че както винаги накрая
тревогата ми ще да е напразна.

Забавиха се и сега скучая –
допушвам фаса, радиото пуснах
и някаква певица с глас отчаян
изпя за прегорелите си чувства.

От трите конски кестена насреща
как лист не трепваше сред маранята!
Бе август, не очаквах друго нещо
освен да спя, да спя и тъй нататък.

И тъй нататък, да не се събудя,
на метър-два под треволяка гъст,
изобщо – неспособен да се чудя
на нещо в този свят. Под килнат кръст.

Във три на улица "Васил Априлов"
пресече котка онзи тротоар,
след автобуса топче от хартия
влетя в колата... като Божи дар.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 17 sept.2007 – edited 7 maj 2018