ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1536.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1536.)

  Лицемерието неизменно си пада по гръмките фрази по тържествените проклятия и омраза. Инак човешките неща са лесно разбираеми и простички: обичай отечеството, обединявай нацията, не сей омраза. За разлика от политиците и лицемерите, нациите не се мразят. Всяват омраза манипулаторите и мекеретата на всяка продажна власт. – Аноним (1947)

  10 uli 2000

КАМЕННИЯТ ВОЙНИК

Откакто се помня, той все си е там –
вгледан на Изток през хиляди километри
към онези безбрежни Руски степи,
към селцето, където бе черквата храм
и невръстните му братя и сестрички
скачаха наоколо като жребчета и козички
и спяха сред овчите стада и тревите
с ромона на ручея, жеравите и щурците
както никъде другаде по широкия свят
не живее странната руска душа.

И когато над смълчания селски мегдан
прогърмя тенекиеният глас на Левитан,
този развейпрах Альошка бе в сеновала
и се боричкаше там със своята бяла,
със своята тръпнеща чипоноса Катя,
която му изпохапа от страст рамената.

И го боляха още тези негови рамена,
когато потегляше сам на война,
и го закопчаха в неугледните дрехи
на войник от пехотата, оттогава навеки...

Моя корава и простичка войнишка съдба,
какво знаем ний за световните въпроси,
за политкомисари и разни партайгеносета,
планиращи поредната Световна война!

През грохота на веригите, през прахоляка,
на Историята през опърлената ръж
ти, войнико, се отправи на Запад
и се втвърдяваше като истински мъж,
и разпердушини накървавените орди,
и влезе в моя Пловдив смъртно ранен,
и се втурнаха някакви възторжени хора
да ти свалят звезди посред бял ден.

...Защо ти беше да идваш тук!
По-добре да си останал един труп
там, в руските степи или край Виена,
или дори в Берлин,
само не тук – лицемерно любим,
лицемерно презиран, 
въздиган като светец

и накрая охулен сиенитен мъртвец.

Пловдив – гнездо на пошлостта и културата

Plovdiv, edited on 9 mar. 2024

Илюстрации:
- 1945, редникът от Българската армия баща ми.* 

- В памет за съветския войник върху Бунарджика.**

___

* Прототипът на Паметника на Съветската армия в Пловдив Алексей Скурлатов, връстник на баща ми (1922), завърнал се от касапницата срещу нацистите войски край Драва през март и април 1945 г. с орден за храброст II степен в Пловдив – редник от лекокартечна велосипедна рота, и съветският телеграфист, възстановил телефонната връзка между Пловдив и София през пролетта на 1945 г. Скурлатов почина през 1913 г.

** Някогашният ми пръв помощник при създаване на една от първите след Десети ноември у нас опозиционни трибуни: вестник "Демократическо знаме" (май 1990-февруари 1991), Спас Гърневски (1953) от село Марково преди години обяви предизборната си кампания за кмет на родния ми град с идея Паметникът на руския редник да бъде префасониран тъй, че да не напомня за издъхналите тук от раните си войничета от някогашната Съветска армия. Текста смятах да посветя на "поета" Спас Гърневски, оратор на партията ГЕРБ в парламента. Като размислих, реших да не разлайвам привързаните към всяка власт приспособленци. Остана текстът реплика за опити паметникът Альоша да бъде префасониран в рекламна бутилка на фирмата "Кока-кола", панаирджийска въртележка или на Васил Левски с цел разделение на нацията. Като син и внук на фронтоваци от Българската армия в Първата и Втората световна война и праправнук на двама братя Георги и Ангел Керемидови от Калугерово от Хвърковата чета на Бенковски, през Април 1876 г. загинали в сражения с башибозука, няма как агитка на група професионални възпитаници на КГБ и служители на Държавна сигурност лично да не ме засяга. Който сее ветрове, жъне буря. Бел.м., tisss.