понеделник, 4 април 2016 г.

Ars Poetica - УЧИТЕЛЯТ ПО МЕЧТИ

...кажется мне, не уйдем мы с гитарой
на заслуженный, но нежеланный покой!
* 

УЧИТЕЛЯТ
ПО МЕЧТИ

Ето учителя
сивият човек влиза...

Той е дребен, припрян
и устата му зее нещастно.
Той е в старо костюмче,
с оплешивяла главица
и големи
удобни
обувки...

Гледат децата.
Гледат децата.
Влиза учителят.
Влиза човечето сиво.

И ето –
изважда той късче от креда,
прави замах
и дъската,
тая черна вселена пред очите искрящи,
изпълва със странни,
неясни,
загадъчни
знаци.

После взема стария училищен глобус
и го изпълва с вода,
с континенти,
със сняг,
планини и долини,
със слънце,
изпълва го с пъстри селца и градчета,
с животни и птици,
с мъже и жени,
с пътища прашни,
с цветя сред поляни,
с радост и тъмни легенди.

- - - - -

Когато излиза от класната стая,
искам да кажа – когато си тръгва
от всички,
когато Звънецът последен
цвърчи
като мишка
в дъното на коридора излъскан
и отвънка подпрян е капакът,
и венците – готови...
Тогава свършва Часът за вълшебства.

Но децата това не разбират.
Но децата вече мечтаят...

Plovdiv, sept. 1984 – no redact. 4 apr. 2016
______
* Из текст от песен на Владимир Висоцки.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...