tisss: 04/10/23

понеделник, 10 април 2023 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1231.)

За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената, Космоса (хубостта) покрай нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, и краят винаги един и същ, но пък толкова хубаво е да съзнаваш, че си грешен, и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото човешко, ненаситно. – Аноним (1947)

18 oct. 2001

МАРИЯ СИ ТРЪГВАШЕ

Лежахме в леглото и каза Мария:

"Ти вече, мой мили, не си влюбен в мен!"

Заплака Мария, аз очите си трия

и се правя на глух, и по-точно – смутен.

И стана тогава, и тръгна тъй гола,

по-гола не бях я съзирал до днес;

в окото ми сякаш заби се топола

и даже по-лошо – заби се цял лес.

Останал без дъх, гледах как се облича,

косите как сресва и въси чело;

тя беше все още уж мойто момиче,

жена като всички, с добро потекло,

такава разкошна, омайна и сладка,

да имах патлак, бих го взел начаса,

бих си теглил куршума, и значи накратко,

в кръв удавил бих грешната своя душа.

Когато Мария там другаде нейде

открие достойния верен жених,

назад дяволито към мен щом погледне,

то аз ще съм вече отдавна убит.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 11 apr. 2023

Илюстрации:

- Разкошни сте, момичета, когато не го съзнавате!

- Млад и ненаситен на ласки нехранимайко, 1972.*

–––

* Преразказват ми какво си бъбрели през междучасието момичетата от нашата втора група в Софийския университет, специалност Българска филология, с втора специалност Руски език, и как една между тях – Яна Мавродиева от село Камено, Бургаско, авторитетно се изказала: "Ох, скъпо ще си продаде кожата той!" Снимка от 1970. Край езерото Ариана до Орлов мост. На снимката от онази пролет сме: Петко (32-годишен) от Хисаря, Катина Главеева от Разлог, Рада Панчовска и Кунка Велчева от Панагюрище, Лиляна Янчева от София, Наталия от Попово, Г. Бояджиев от Пловдив, Недялка Бояджиева от Тополовград, Недялка от Враца, Яна Мавродиева от село Камено, Бургаско, Калудка Калудова от Ямбол, Галина Донкова от София.

А инак, текстът е писан в чест на Ванчето от с. Хаджиево, Пазарджишко, двайсетина години по-късно, за която колега от Хасково гневна ми каза: "Пък Ванчето се прави, че не ти обръща внимание, но знаеш ли как вири нос в женската ни компания, затова че се блещиш по нея". И понеже текста писах, кажи-речи, на прима виста, четирите последни реда дописвах следния ден след нощ с мокри сънища. Приключих с даскалуването, а и Ванчето ми се изгуби някъде. Няколко години след това я срещам край пловдивския магазин на "Метро" с бебенце в детска количка и две-тригодишно момченце, което подскачаше около нея. Минутка разговор на крак, не повече насред тротоара с угрижени пазаруващи пловдивчани ми бе предостатъчна пак да усетя онази вълшебна тръпка с пърхащите пеперуди в стомаха. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1230.)

Ефектът на радио-точката е чрез различен род манипулации да не узнаеш истината с личния си жизнен опит и придобитото умение да отсяваш зърното от плявата. Наедро манипулациите са: черна, сива и бяла. Лъжата е абсолютната неистина – идея тук е да бъдеш заблуден за нечия користна цел. Бяла манипулация е да те засипят с водопади от подробности, в които истината е нейде си там, проблясва като риба, и само опитен ум би могъл да я открие. Всекидневно ни обработват с т.нар. сива информация, която пар екселанс е същност на национални родни медии. Флагман на сивата информация е Бритиш броудкастинг къмпани (ББС) – идеална световна институция за господство чрез авторитетно уравновесено излагане на факти, където фино са отстранени точно най-съществените подробности. – Аноним (1947)*
10 apr. 2023
РАЙСКАТА ГРАДИНА НА БЕЗХАБЕРИЕТО
О да, това е лилава диня, както националните медии твърдят. Някога във всеки по-беден дом имаше радио-точка, която си бръмкаше от ранно утро, та ча-ак до полунощ срещу годишен абонамент от 4,50 лв. Та от онези мои детски години ми се е запечатал в ума мъдрият лаф на мислещия беден българин "Недей спори с радио-точката, не си губи времето, защото нито ще те чуе, нито ще ти отговори". Панелката, в която живея вече над четирийсет години, е обзаведена и с букса за радио-точката от онези славни години. Буксата е над шкафа с витринката в миниатюрната кухничка. Радиоточката си я имаха за дружинка възрастните; сега вече дружинка са им шекерените мазни турски и латино-испански семейни сериали за лошия Лионсио и нещастната робиня Изаура с трогателния въпрос: "От кого пак е забременяла Изаура?" или нещо от този сорт. Във всяко родно тв-студио битува не една Изаура, а и не един Лионсио с лъскав омазан с брилянтин перчем и брадичка тип катинарче "Ники Кънчев", която прави женствените мъже – според техни си представи, привлекателни. Изявеният женствен мъж с широк ханш и масивен задник по националните ни телевизии си пуска гъста катраненочерна брада на праведник. Тъй че въпросът за динята, която виждате като ябълка най-горе, е детайл, фрагмент, частица от манипулацията, която се върши над всички нас, драги телезрители и телеслушатели. Вече не можем да си представим живота без тези тъпи образи на скудоумието, които всеки Божи ден от екрана на телевизора пият кафенце, коментират всичко от клюки до световните вести, препират се учтиво просташки или готвят манджа, надпреварват се за някоя награда, изобщо участват във всички онези безсмислени тв-занимания, конкурси, изпитвания и буфо-трагедии, с цялата суета на света, само за да не излезете извън месомелачката на мнения и личен избор.
Изпуснат ли ви из очи, рискувате да ви обявят за враг на прогреса, демокрацията и хартата за правата на човека, плюс европейските духовни ценности, евроатлантизма и борбата срещу глобалното затопляне на океаните. В момента всеки би трябвало да се чувства един проф. Пимпирев (1953)**, гордо плуващ от Южния полюс към родния бряг, па макар и само пред телевизионния екран в уюта на своето безхаберие. Между другото, у знатния професор най ме радват огромният нос и добродушно сключените вежди на световен естествоизпитател за нещо си ама до немай-къде отнесено от моя личен бит на зъзнещ българин, който много внимателно пести от пари за отопление и комуто разграбват отечеството и господарски му се надсмиват.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 10 apr. 2023

Илюстрации:
- Ако това не е диня, тогава какво ще да е?
- Имаш мнение?! Я марш от Едемския рай!
–––
* Вж. пълния вид на картинката най-горе!