Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 14 юни 2018 г.

Ars Poetica – ИЗПИЙ ДОКРАЙ ГОРЧИВАТА ЧАША

…Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра до колени,
в цъфналата ръж…*

ИЗПИЙ ДОКРАЙ ГОРЧИВАТА ЧАША 

Тича хубавата Джени – цялата е вир-вода,
а ръжта е до колени и вали дъждът...

Ах, дали ще я дочака онзи мъж любим;
над полето пада мракът, над селцето – дим

и една самотна врана, сгушила се в храст,
там на пътя й застана и с човешки глас

дрезгаво изграчи, значи, стресна я дори:
Мила Джени, ах, глупаче, я, за миг се спри,

твоят принц целува друга в тази киша с дъжд;
трябва да си доста луда да търчиш по мъж –

глупав мъж, за чийто ласки глупави жени
падат в тънките си мрежи, влюбени сами.

Чу я Джени, запъхтяна; даже и не спря
и онази мокра врана се стопи в дъжда,

а селцето, към което Джени продължи,
ще я мами пак, проклето и с торба лъжи.

Истината се узнава в кишав някой ден,
че е Любовта такава, ако питат мен.
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 6 sept. 2009 – edited15 uni 2018

    В памет на баща ми (с очилата долу), на когото хич не му се ходило на война, но бил принуден; и се връща от касапницата на фронта с орден за храброст. 
––––
* От стихотворението "В цъфналата ръж" на шотландския поет Р. Бърнс (1759-1796).