.jpg)
ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1582.)
Живея с чувството, че точно тази категория кресливи хора се раждат със заложбите на подмазвач и възползвал се от ситуацията лицемер. При всяка смяна на властта са първите, които вдигат креслива агитка за свобода и демокрация. Те винаги са наясно накъде духа вятърът, докато бившите им съпартийци се гушат по задните редички на еуфоричните площадни митинги на тържествуващи простосмъртни. – Аноним (1947)
2 fev. 1979
ПОКРАЙ НЕВОЛИ И ОБИДИ*
Покрай неволи и обиди
приятелите си отиват.
Желая виното изпито
отново в чашите да видя.
Да се сберем край тази маса
по-весели и по-големи
и някой умно да разказва
за отлетялото ни време.
Да влязат Борето и Сашо,
Марин и Ангел, Ичо, Видко
и другите връстници наши,
горели в детските не битки.
Да си припомняме игрите.
Реката. Прашките. Тепето.
Родителите ни сърдити
и беднотията проклета.
Край огън, до небето лумнал,
с истории за партизани
да върнем вечерите чудни
пак там, на старата поляна.
Да грейне пак онази чиста
нечакана любов момчешка,
заплела в плитчиците миши
две панделки и още нещо...
Живот! Защото си ми свиден,
защото трудно те живея –
с другари искам да се видя:
да си поплача и попея.
.jpg)
Пловдив – гнездо на пошлост и култураPlovdiv, edited on 8 uni 2024
Илюстрации:
- До работническите курортни бараки в Китен**.
- Мъмито (Марин), аз и Ичо долу на първия ред.
–––
* От сб. "Сутрин рано" (1983).
.jpg)
** За хлапаците от пловдивските улици "Ниш" (осем къщи с дворчета) и "Цар Михаил Шишман" (двайсетина къщи с дворчета) в източното подножие на Джендем тепе от годините, когато бащите ни наливаха основите на всичко, построено у нас след Втората световна война, та чак до разрухата на онази България с нейните девет милиона жители, от която все не успяваме или не искаме, или не можем да се отречем – независимо от всички заклинания в омраза; вероятно заради детството ни, което внуците или внуците на нашите деца, едва ли ще разберат.
Моето детско царство от 5 до 1957 г. Избата на ул. "Ниш" № 4. Бел.м., tisss.
.jpg)
.jpg)
