Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 2 април 2014 г.

Ars Poetica - ИЗКУШЕНАТА ВЕДНЪЖ ДУША


Ти обеща й Райските градини,
а в тръните от страст я насади;
сега и просяк нищ оттам да мине,
събужда похот в нейните гърди.

Умът от пивко вино се опива
и тя – вакханка след Оная нощ –
е трижди по-коварна и красива,
когато знай, че си проклет и лош. 

Вълната тъй към огъня се втурва
в страха си женски да го угаси
и благоверната в миг става курва,
измамника обвила със коси.

Душата й не спира да мечтае,
щом похитителят обърне гръб,
че именно такъв – жесток, нехаен,
посял е семенце на черна скръб.

И докато е жива, ще го помни, 
насъне ще го мами с нежен глас –
изящна амфора или пък стомна,
нещастна от любов, разбита с бяс.


Пловдив, 25 декември 2009 - 2 април 2014 година