понеделник, 4 март 2019 г.

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ

  Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
  Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля съвсем незначителна малка синьозелена планета, чиито обитатели – произлезли от маймуната форми на живот, са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.
  Тази планета има, или по-точно, имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се усещаха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.
  И така, проблемът си оставаше нерешен – мнозина се чувстваха кофти, а повечето от тях – даже отвратително, включително и онези с електронните часовници...*

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ (1.)

1. Георги Коритаров (1959)
  Докато учи в Софийския университет вече е сътрудник на Държавна сигурност. Твърди, че с шантаж го принудили да работи за тайните служби, когато открили, че ползва фалшив документ, за да се отърве от военна служба. Бивш агент на Шесто управление на Държавна сигурност (политическата тайна полиция на Т. Живков) в течение на десет години с псевдонима Алберт. Ползва руски, китайски, албански, сръбски, хърватски, полски, английски. След славния за него Десети ноември и от създаването на вестник "Демокрация" до днес служи на истината и демокрацията. Журналистиката му е вдъхновение в живота.

2. Данаил Кирилов (1970)

  По мощни вътрешни убеждения през 1997 г. става член на БСП, така че вече при управлението на НДСВ е назначен за шеф в кабинета на вицепремиера Костадин Паскалев от БСП и от 2003 до 2009 г. е общински съветник в София, като член на БСП. Уви, след парламентарните избори пак по изключително дълбоки вътрешни убеждения става член на ГЕРБ и тутакси се оказва областен управител на София. Обаятелен оратор, депутат в XLIII и XLIV Народно събрание, г-н Данаил Кирилов, като председател на Комисията по правни въпроси в Народното събрание, е ярък борец за европейски духовни ценности.

3. Валери Симеонов (1955)

  Биг-предприемач, политик, мажоритарен собственик на ТВ СКАТ, съпредседател на полит. коалиция Обединени патриоти, бивш вицепремиер по икономическата и демографската политика в третото правителство на ГЕРБ, лидер на КТ Подкрепа, съосновател на СДС – Бургас. Не е дип ясно кога Валери си сменя фамилното име Балевски, най-вероятно това се е случило подир славния Десети ноември. Бащата полковникът Симеон Балевски (1929) приключва с армията като зам.-командир по политическата част на полка в Попово. През 2011 г. на местните избори в същото това Попово полковникът е в листата на БКП (Партия на българските комунисти), като в бургаския вестник "Десант", собственост на сина Валери, публикува редица жарки материали, в които демонстрира мощните си комунистически убеждения.

4. Волен Сидеров (1956)

  Политик, журналист, лидер на ПП Атака. Народен представител от 11 юли 2005 г. Като депутат, осъден за хулиганство по пет дела. Не ходил войник, че бил кофти със зрението. При аномалия над 10 диоптъра на двете очи, донаборната комисия отбелязва "негоден за казарма, но годен за прехраната", което ще да значи: вижда до пет метра, колкото да се ориентира де й храната. Мистерия е как само няколко години след като отървал редовна военна служба в Българската армия, се оказва професионален фотограф, когато с този род ужасно тежко късогледство реално би трябвало да е сляп като кърт.
  През 1989 г. става член на Комитет 273 и Екогласност, участва и в Независимото дружество за защита правата на човека. По-късно вече е член на СДС. В зората на 1990-те е гл. редактор на вестник "Демокрация". После зарязва СДС и вестника им, за да го назначат на длъжността зам.-главен редактор във вестник "Монитор". Пак по онова време, говорят, е бил и пресаташе на свързаната с Мултигруп и Газпром компания Овергаз. Приет за студент през учебната 2002-2003., приключва годината с две, шестици и четворка. Някой си професор Тотев е шокиран от познанията му в сферата на Бог и Светото писание, и окриленият Сидеров записва четиригодишно обучение, но уви, след Армията, парясал и Теологията, само за да се посвети на Политиката с голямото П.
  2003 г. се кандидатира за кмет на София.
  2005 г. опитва да регистрира партия с име от предаването по тв СКАТ.
  2006 г. е кандидат-президент! Емен-емен, ще стъпи на политическия Еверест.
  2011 г. На 27 май официално в Народното събрание партията му е обявена от всички останали партии "опасна за управлението на страната".

  2013 г. На митинга за Трети март обявява: "Ето, аз съм пред вас – онзи същият, върху когото продажни медии сипеха хули и ме изобразяваха с пречупен кръст на ръкава, а аз винаги съм носел само православния кръст на своята шия! Той е моят медальон и не съм носил нещо друго!"
  За геройствата и склонността му да се изживява ту като Левски, ту като Ботев, за циркаджилъците: кавги, побоища, обиколки из нощна София с ячки съмишленици, за крясъците и подвикванията "Бойко-о-о, курво!" и прегръдките със същия този ненавистен Бойко, за сцените в парламента, в самолета, в ресторанта, с господин посланика на САЩ или с младите българи в сградата на ВИТИЗ или по улиците на столицата, тук изобщо не става дума.
5. Антон Тодоров (1966)

  След документално доказани разкрития за знакови след славната 1989 г. образи на доносници на Шесто управление на Държавна сигурност, като "затворника № 1" Янко Янков, или политици, като г-жа Меглена Кунева, Иван Костов, Иво Прокопиев, Татяна Дончева, Росен Плевнелиев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, най-вероятно преживял своя вътрешен душевен катарзис, се оказа неочаквано любим депутат на водещия тандем в ГЕРБ – Вържи попа, да ти е мирно селото, нали! При медиците е познат и този феномен: заболяват от болестта, която решили да лекуват. Впрочем, безпощадната римска сентенция гласи: "За мъртвец – или добро, или нищо!"

6. Тома Биков (1980)
  Завършил е актьорство, но е и магистър по политология. 2002-2005 г. – актьор в Старозагорския театър. 2006-2010 г. – автор на полит. коментари. 2008 г. – редактор в сутрешния блок на БНТ, после – тв-водещ. През 2009 г. става известен с книгата си "Досието на Доган“, 2014 г. – с книгата "Другата история на България – 157 модерни апокрифа“, 2019 г. – с книгата "Политически кризи и служебни правителства“. 2010-2012 г. е гл. редактор на сайта glasove.com.
  От 2012 г. се посвещава на политическото поприще – съучредител и ярък член на Управата на ДБГ (Движение България на гражданите) на Меглена Кунева – снаха на някогашния министър и секретар на ЦК на БКП др.Иван Пръмов. След неуспеха на ДБГ през 2013 г. участва в учредяването на Реформаторския блок. След изборите за евро-парламент през 2014 г. самоотвержено напуска дясно-центристката коалиция, но пък е в управата на Институт за дясна политика. След предсрочните избори за парламент през 2014 г. се обявява за коалиция между Реформаторския блок и ГЕРБ. Във второто правителство на ГЕРБ е съветник в МС към екипа на зам министър-председателя по коалиционна политика и държавна администрация и министър на МВР Румяна Бъчварова, където отговоря за коалиционната политика на ГЕРБ. След предсрочните парламентарни избори през 2017 г. е депутат на ГЕРБ в XLIV Народно събрание.
  И така, от цвят на цвят като пеперуда лекокрила, най-сетне се оказва сред жарките оратори в нашето Народно събрание, наред с обаятелните Спас Гърневски, Данаил Кирилов и Антон Тодоров, в плен на най-новата си любов партията ГЕРБ.
  От хард-седесар костовист се озовава в управата на ДБГ на Меглена Кунева. От онзи период в превъзходната му животопис е откровението му: "Борисов няма изход – или още един мандат премиер, или да бъде силно разследван. Има шанс да е първият премиер, който ще лежи в затвора. По честен път няма начин ГЕРБ да спечелят втори мандат. Ако това стане, изборът ще е с фалшификация, а това ще доведе до същинска революция..." И втора запомняща се риторична изява...
   През май 2013 г. като водач от листата на ДБГ в Бургас: "Ако бъда избран за депутат, ще бъда един от хората, които ще инициират проверка в парламента върху цялостната дейност на Цветанов като вътрешен министър. Няма да спра, докато не видя този човек осъден за всички престъпления, които е извършил през последните четири години. Случаите са стотици. Веднъж завинаги да покажем, че след всяка злоупотреба с власт ще има справедливост…"
  Трети фрагмент из огненото му творчество, с който може би ще остане в аналите на Родната история: "Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и откъде идва. По-лошото е, че почваме да забравяме. Ще направя каквото зависи от мен Борисов да не е никога повече в креслото на министър-председател".
  Биографията на артиста-политолог Тома Биков е образец, по който съвременен Алеко Константинов може да напише чудесна книга със заглавие "Пътеводител на политическия стопаджия".
  Следва

Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 3 mar. 2011 – edited by 4 mar. 2019
–––
* https://chitanka.info/text/186-pytevoditel-na-galakticheskija-stopadzhi

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...