Ars Poetica - ВАЛЕШЕ ДЪЖД НАД БРЕСТ

ВАЛЕШЕ ДЪЖД НАД БРЕСТ*

На Соня и в чест на Жак Превер

Спомни си, Ирини. Валеше дъжд над Брест,

струяха светлини по улицата сива,

часовникът ми бе блокирал точно в шест

и някакъв пиян шофьор тъкмо завива,

червеният трамвай – таз коледна играчка,

засече лошо форда и някак си го смачка

ей тъй за миг почти с нокти на орел.

С нокти на орел Съдбата в миг се спусна

и ние двама с теб седяхме там без чувства,

без дъх, и ужасен се някой там провиква:

– Къде бе, идиот? Ах, тъпа проста тиква,

не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,

та толкоз идиотски си тръгваш от света!

Спомни си, Ирини. Не беше нито Брест,

ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно,

единствено си мисля колко е ужасно,

че някой ден дъждовен ще си отида в шест

и всичко в твоя свят за миг ще се обърне

с поглед впит назад към миналите дни,

когато сме стояли случайни, безразсъдни

и дъжд отгоре тъкмо е почвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла

и някъде отгоре като свещена крава

сам Господ Бог е гледал студен, невъзмутим

как в своя сив живот безцелно се въртим

и миговете тихо зрънце подир зрънце

изцеждали са стихове от твоето сърце.

Plovdiv, 7 apr. 1999 – edited 6 avg. 2016, 

71 години от ядрения апокалипсис в Хирошима и Нагасаки, 
два тристахилядни мирни града на Япония, над които 
северноамериканските военни експериментираха
своето най-ново за онова време оръжие за масово убийство 

_____
* Jacques Prévert (1900-1977), “Barbara”:

Rapelle-toi, Barbara.

Il pleuvait sans cesse sur Brest...