Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 5 август 2015 г.

Ars Poetica - ВАЛЕШЕ ДЪЖД НАД БРЕСТ

ВАЛЕШЕ ДЪЖД НАД БРЕСТ*

На Соня и в чест на Жак Превер



Спомни си, Ирини. Валеше дъжд над Брест,
струяха светлини по улицата сива,
часовникът ми бе блокирал точно в шест
и някакъв пиян шофьор тъкмо завива,
червеният трамвай таз коледна играчка,
засече лошо форда и някак си го смачка
ей тъй за миг почти с нокти на орел.

С нокти на орел Съдбата в миг се спусна
и ние двама с теб седяхме там без чувства,
без дъх, и ужасен се някой там провиква:
Къде бе, идиот? Ах, тъпа проста тиква,
не виждаш ли къде, не знаеш ли кога,
та толкоз идиотски си тръгваш от света!

Спомни си, Ирини. Не беше нито Брест,
ни с тебе сме били, но всичко виждам ясно,
единствено си мисля колко е ужасно,
че някой ден дъждовен ще си отида в шест
и всичко в твоя свят за миг ще се обърне
с поглед впит назад към миналите дни,
когато сме стояли случайни, безразсъдни
и дъжд отгоре тъкмо е почвал да вали.

Душата на шофьора край нас е прелетяла
и някъде отгоре като свещена крава
сам Господ Бог е гледал студен, невъзмутим
как в своя сив живот безцелно се въртим
и миговете тихо зрънце подир зрънце
изцеждали са стихове от твоето сърце.


Plovdiv, 7 apr. 1999 – edited 6 avg. 2016, 
71 години от ядрения апокалипсис в Хирошима и Нагасаки, 
два тристахилядни мирни града на Япония, над които 
северноамериканските военни експериментираха
своето най-ново за онова време оръжие за масово убийство 
_____
* Jacques Prévert (1900-1977), “Barbara”:

Rapelle-toi, Barbara.
Il pleuvait sans cesse sur Brest...