О хора, що след нас сте се родили,
не ни презирайте със думи зли.
Ако към нас добро сте проявили –
над вас самите Бог ще се смили!
Висим шестима, виждате нали;
плътта на всекиго била е драга,
но ето я – вони и се разлага,
и всяка кост на пепел се руши.
Ала не ни оплювайте веднага.
Молете се за нашите души!*
не ни презирайте със думи зли.
Ако към нас добро сте проявили –
над вас самите Бог ще се смили!
Висим шестима, виждате нали;
плътта на всекиго била е драга,
но ето я – вони и се разлага,
и всяка кост на пепел се руши.
Ала не ни оплювайте веднага.
Молете се за нашите души!*
МОЛЕТЕ СЕ ЗА НАШИТЕ ДУШИ
О вие, дето целите сте в рани
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
Молете се за нашите души!
Животът е миг толкова чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
Молете се за нашите души!
И ние бяхме дръзки и сърдити,
но с времето гневът ни се сниши;
затуй докато гледат ви очите –
Молете се за нашите души!
Ветрецът докато косите роши
и Любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ви лоши –
Молете се за нашите души!
Успехи, почести… суетна радост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
Молете се за нашите души!
На възгорделия се за награда
Съдбата костите му ще строши,
та прошка нам за всяка злост и гадост –
Молете се за нашите души!
Лежат без дъх и просякът и царят
и червей глозга черепа плешив,
а Времето едва око притваря –
Молете се за нашите души!
Какъвто и да си е маловажно,
кой си – подире друг ще го реши;
на младия обесник тук ще кажа –
Моли се и за нашите души!
и сълзите ви слънцето суши,
спомнете си, че дълго ще ни няма –
Молете се за нашите души!
Животът е миг толкова чудесен,
но и човек безкрайно да греши,
с по-възрастен да си учтив е лесно –
Молете се за нашите души!
И ние бяхме дръзки и сърдити,
но с времето гневът ни се сниши;
затуй докато гледат ви очите –
Молете се за нашите души!
Ветрецът докато косите роши
и Любовта преградите руши,
нещата, значи, хич не са ви лоши –
Молете се за нашите души!
Успехи, почести… суетна радост
щом мярата човешка надвиши,
помнете, дълго няма да сте млади –
Молете се за нашите души!
На възгорделия се за награда
Съдбата костите му ще строши,
та прошка нам за всяка злост и гадост –
Молете се за нашите души!
Лежат без дъх и просякът и царят
и червей глозга черепа плешив,
а Времето едва око притваря –
Молете се за нашите души!
Какъвто и да си е маловажно,
кой си – подире друг ще го реши;
на младия обесник тук ще кажа –
Моли се и за нашите души!
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, edited by 22 sep. 2019
–––
* Франсоа Вийон (1431-1474), из "Балада на обесените". Бел.м., tisss.
.jpg)
