Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 20 януари 2018 г.

Ars Poetica – НЕВЯРНАТА СЪПРУГА

Аз мислех я, че е девойка,
ала тя имала си мъж...  Лорка (1898-1936) 

НЕВЯРНАТА СЪПРУГА
Стоеше сам-сама на бара,
аз влязох, казах: Добър ден! –
изсвирих нещо на китара
и тя реши да дойде с мен.

Отведох я покрай реката
като един уверен мъж,
целунах я и тъй нататък
затънахме в море от ръж.

Снех тъничките й презрамки
и роклята й от басма,
изу сандалите си само,
побягна и ми се присмя.

Не съм я даже уговарял,
но щом прегърнах я тогаз
като жребче, но без самара,
отдаде ми се с много страст.

Езиче пъхна ми в ухото
и нежно хвана да кълне,
излегната по гръб, защото
пред нея бях на колене.

Да я пожаля, да помисля...
Ужасно, казвате сега, – 
съпруга чужда да натискаш 
и да я любиш на брега.

Какво тук повече да кажа,
не мога да се защитя,
на хубавица кой отказва,
особено щом страда тя!

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 maj 2011 – edited 20 jan.2018