понеделник, 20 декември 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (835.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (835.)

  Да разбереш душата на този град не е така лесно. Защото той може да ти се покаже както романтичен, така и по византийски подъл. И няма как да се отървеш от неговия чар и магия, която в никой друг български град не съм откривал. – Аноним (1947)

  14 sep. 2010

МОИТЕ ДВЕ ГАРДЖЕТА


Пораснаха и двете дъщерички:
едната – въглен, другата пшеничка.
Отлитнаха... И стаята ни няма,
усещам, стана мно-о-ого по-голяма.

И няма вече ни с кого да споря,
с кого да се кося, да му мърморя.
Как всичко се оказа тихо, равно,
притихнало и някак си безславно!

Къде останаха въздишки, врява
и всъщност, вече що ли ми остава,
освен на мъничкото си балконче
да седна като уморено слонче

с кафенцето в ръка, с онази книга,
за прочита й, дето все не стига
уж време, а пък ето има време
да я чета, но малко ми се дреме

и мисля си, ей тъй очи притворил,
да се завърна в детството отново,
когато Пловдив беше беден, прашен,
ала у мен хлапакът тъй безстрашен,

че влизаше в двубоите епични,
естествено и с жестове цинични,
и после го пердашеха до кръв,
но си остана непослушник пръв,

и никога без бой се не предаде...
Рискуваме, уви, като сме млади!
А днес, уви, как плаши самотата
и сладост няма вече в суетата.

Децата – отлетели от гнездото,
аз дваж ненужен виждам се, защото
не чувам някогашната им врява
и спомените само ми остават.


Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdivedited on 20 dec. 2021

Илюстрации:

- 1978. Тригодишната Надя у дома в Пловдив.
- 1980. Дъщеричките Вера и Надя в Добруджа. 

___

Когато бяхме бедни и все пак щастливи и с малкото, което имахме в Пловдив, когато животът в своята величествена простота и всекидневие на обикновени българи ни обгръщаше немилостиво. Балкончето, на което бяха писаха тези някогашни уж най-обикновени наглед записки от "Дневника на един пловдивчанин".


 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...