вторник, 20 април 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (558.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (558.)

 Иван Рилски живял в пещера, хранел се с корени и лекувал духа и тялото на хората, и когато след няколко покани, които останали без отговор, Цар Петър със свитата си прекосил Българската земя, за да разговаря с монаха и се изправил в подножието на пещерата, рекъл царят: "Иване слез!". И Иван тогава му рекъл: "Който иска да говори с мен, нека се качи при мен". – Аноним (1947)*

  28.07.2012. 

ПИСМО ДО ТЕБ

Какво да се прави, кажи,
като слушамe само лъжи,
и нищо нормално не става
в таз объркана наша държава,
откъдето реших да ти пиша
без предвземки, без въздишки –
че онез там добре подредени
не им пука за теб и за мене;
а и що ли нас да ни мислят,
като любим ние начисто!

Пък и кой ще те трае такава,
щом за тях любовта се продава?
И врабците край Сена ще кажат,
че и там е от камък паважът...
А дали пък не е все едно –
кой съм аз, че да те жаля?!
Парижани си чакат Годо,
ние тук гоним Михаля.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 21 apr. 2021
–––
* Вж. украсената версия за тази несъстояла се среща между сина на Симеон Велики Цар Петър и отшелника: http://www.sveta-gora-zograph.com/krashtelnik/Cvete_ot_rila/razkaz.php?id=6 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (557.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (557.)

 Не знам по-непретенциозно, по-скромно на вид, но и по-жизнено нещо на този свят от тревата на моята родна България. Колкото и странно, всички ние дължим живота си на нея. – Аноним (1947)

  25.01.2012. 

ХЛОРОФИЛ

Боли ли я косената трева,
нима очакваш нещо да ти каже!
Вдигни очи, виж тази синева
в зеленината как ни прави снажни,

през колко стръвни зими и до днес
пренася тя товара ни човешки.
Да съди който ще, но – и злочест,
ще ти прости тревата всички грешки.

В ухание от нежен хлорофил,
лице заровил и в калта, ще зная,
че на косената трева съм бил
един от синовете й до края.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 20 apr. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)

  ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1558.)     Не се плаши от локвата, душа и свят й е да те окаля! Смачканото празно тенеке вдига глъч до неб...