вторник, 20 април 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (558.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (558.)

 Иван Рилски живял в пещера, хранел се с корени и лекувал духа и тялото на хората, и когато след няколко покани, които останали без отговор, Цар Петър със свитата си прекосил Българската земя, за да разговаря с монаха и се изправил в подножието на пещерата, рекъл царят: "Иване слез!". И Иван тогава му рекъл: "Който иска да говори с мен, нека се качи при мен". – Аноним (1947)*

  28.07.2012. 

ПИСМО ДО ТЕБ

Какво да се прави, кажи,
като слушамe само лъжи,
и нищо нормално не става
в таз объркана наша държава,
откъдето реших да ти пиша
без предвземки, без въздишки –
че онез там добре подредени
не им пука за теб и за мене;
а и що ли нас да ни мислят,
като любим ние начисто!

Пък и кой ще те трае такава,
щом за тях любовта се продава?
И врабците край Сена ще кажат,
че и там е от камък паважът...
А дали пък не е все едно –
кой съм аз, че да те жаля?!
Парижани си чакат Годо,
ние тук гоним Михаля.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 21 apr. 2021
–––
* Вж. украсената версия за тази несъстояла се среща между сина на Симеон Велики Цар Петър и отшелника: http://www.sveta-gora-zograph.com/krashtelnik/Cvete_ot_rila/razkaz.php?id=6 Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (557.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (557.)

 Не знам по-непретенциозно, по-скромно на вид, но и по-жизнено нещо на този свят от тревата на моята родна България. Колкото и странно, всички ние дължим живота си на нея. – Аноним (1947)

  25.01.2012. 

ХЛОРОФИЛ

Боли ли я косената трева,
нима очакваш нещо да ти каже!
Вдигни очи, виж тази синева
в зеленината как ни прави снажни,

през колко стръвни зими и до днес
пренася тя товара ни човешки.
Да съди който ще, но – и злочест,
ще ти прости тревата всички грешки.

В ухание от нежен хлорофил,
лице заровил и в калта, ще зная,
че на косената трева съм бил
един от синовете й до края.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 20 apr. 2021

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1693.)      Всичко, което съм като характер, дължа на стипчивата майчина обич. Как веднъж не ме е похвалила ...