понеделник, 8 февруари 2021 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (467.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (467.)

Българска политическа класика

КАК ВНУКЪТ НА ПРОФЕСОРА НАЙ-ПОСЛЕ СЕ ИЗАКА

  Поетът-професор и експремиер, уволнил журналиста Иван Гарелов след есемес на Б.Б. по джиесемчето най-вероятно от жипката Му. И воала, както се изразяват французите – според меродавната "Агенция ЕЖК (Една Жена Каза)", производителят на хапчета за запек Дуфалак решил да възнагради поета Герджиков да ползва в прайм-тайма (най-гледаното време) на трите национални телевизии, посред сводки за прясно издъхналите от любимия корона–вирус, поемата на изкукуригалия поет професор наред с послание до електората за очакваните с красив ентусиазъм и хъс следващи избори за Народно събрание на чистата и свята наша република.

ДУФАЛАК

– Слушай, палавнико мой,
хайде с кротко, не със бой.
Твойто крехко детско тяло
много е храна събрало,
във която, за беля,
има вредни вещества.
Без да мислиш, без да чакаш
трябва ти да ги изакаш.

Да, ама за зла беда,
не го правиш досега.
Затова си има лек.
Той помага в студ и пек.
Този лек е Дуфалак.
И е кат товарен влак.
Влиза вътре във корема,
всичко вредно пътьом взема,
във вагони го товари,
без да подминава гари.
И поема към дупето –
орган важен на детето.

Всичко ясно е, нали?
Хайде, моля, го глътни!
Но детето, на което
в крайна сметка е дупето,
Дуфалака не, не иска.
Ако го насилиш – писка.

 И да викаш, и да крякаш,
трябва ти да се изакаш!
Почваш пак да обясняваш.
Всичко мило, драго даваш
Дуфалака да го глътне.
Инак баба ще се гътне.
Всички сме се наредили,
поглед в Дуфалака впили.
Но детето не, та не,
Дуфалака то не ще.

Трябва тука нов подход.
Дядо вече е на ход.
Взема дядо важна поза.
Почва в рими, не във проза:
 Днес мъжете сме на мода.
с теб сме от една порода.
Ако искаш да си мъж,
ще го глътнеш изведнъж.

В миг събуди се във него
пустото му мъжко его.
И с решителен замах,
докат мама каже "ах",
Дуфалака той налапа,
дето е със вкус на тапа.
Ето, чуйте, влака трака.
Значи действа Дуфалака.

Мама, тати, баба, кака,
всеки гледа как ще ака.
Възкачен на своя трон,
във устата с биберон,
вперил във тавана взор,
вижда Алекс страшен зор.
Но геройски той се справя.
Дълго чаканата гадост
предизвиква бурна радост. 

Поезията не живее в гората, ами ходи по хората!*

Доволен и щастлив, понеже се изакал с дуфалак!

Plovdiv, edited by 8 fev. 2021
–––
* Вж. https://www.bia-bg.com/service/view/21856/ Бел.м.,tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)

    ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1547.)   28 апр.1997 СЛЕД КОНЦЕРТА   Мина й представлението на Re. Излъчваха го по националната ни телев...