Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Story – Послеслов към част ІІІ на "ЛАМСКИ"

Послеслов към 
част ІІІ на "ЛАМСКИ"

    Тази част от книгата "Ламски" се писа в години, когато правителството на г-н Иван Костов полека-лека здраво хвана бика за рогата, оседла го, възседна го и го пришпорваше да върви в правилната посока. А бикът, като едно несъзнателно говедо, трудничко се поддава на дресировка, мотае се все край старата празна ясла, съзерцава я печално в дълбоки размишления над някогашната болшевишка идилия. Ха пусни добитъка, дето от раждането си все са го съветвали единствено да следва Партията-ръководителка! Ха върви, убеждавай го да отстоява себе си! Къде ще се затири? Ще иде да рони сълзи по ярема, да чака нов партиен комисар и командир по познатия тертип слама да му бута в муцуната. И времето, Боже мой, и времето ни го... дават вечер по телевизора подир новините.

    Езикът е страхотно нещо – носи отпечатъци от миналото половин столетие, когато партийната пропаганда внушаваше на българина, че всичко му се дава хей така, наготово и даром от Партията родна, мила, която мисли заради всички нас и майчински се грижи за всяко живо същество в България.

    Правителството на сините взе мерки походът към демокрация да не омеша Саддам Хюсеин със Световния прогрес. Нахъсано мнозинство в парламента, праведни правоверни свои хора в Съд и Прокуратура, крепко единство в далаверите на кабинетните лъвове, Президентът – и той свой, та свой. Да не си въобразяват паешки работи журналистите, нахлузиха им СЕМ – отрезвителен намордник. По-мили сме вече на чуждите емисари. Долавяме и приятна реч, долитаща извън овчата ни кошара. Оформи се стилът на укор и назидание откъм Радио Свободна Европа, и – да не повярваш! – уредихме се.

     Българинът много обича акъл да му дават: "Я бре-е, тия ли леваци ще ми кажат те на мен!" – и гюф, три метра встрани; и айде Сийке, пак в реанимацията. Такива сме ние, тъй като южняшкият ни нрав е изкован в сражения с чуждоземната лакомия и с грандоманията на еничарите.

     Чудна е цветистата реч на нашенеца, склонността да шикалкави. Ама па как иначе да оцелееш в този батак! "Свестните у нас считат за луди" неслучайно писал калоферецът Христо Ботйовъ преди повече от век и четвъртина. Животът у нас е свеж, понеже сме все юнаци, все чешити. Най-героичното обаче – не сме били партизани на привнесена отвън отровна идея, не сме били разбойници-партийци, та и не се налага да мрънкаме: "Ами такива беха времената" – лаф на онзи генерал Джуров, който крепеше и властта, и топките на Тато. Живели сме както Адам и Ева, макар между нас да имаше особени чешити – клеха се тези особени люде в Стамболов, обаче от Стамболов се учеха не как се управлява държава, ами се учеха как да ограбват своите сънародници. И като не им мина номерът на нашите политически шмекери, взеха, та нарекоха българина овца, недостоен за демокрация. Цял народ мърша нарекоха, като цитират поплак на бай Петко Славейков в миг на отчаяние отпреди век и нещо.



     Събрат по дух на Трендю Картофа – Тутуруткин, изкуствовед* на щат в ЦК на ДКМС, през лето 1963-то от Христа беше по комунистически гневно нападнал "подпухналия упадъчен буржоазен писател Хемингуей, който си хранел на двора кокошките". Спецът тогава още не знаеше, че руското "кошка" се превежда "котка" по български. Подир сложни алхимически преобразования: престой в САЩ и пр., прибрал се у дома в Отечеството "дисидент сущий", от многотиражен столичен всекидневник някогашният комсомолски агитатор, изучил перфектно рускаму язъйку, разтълкува философските възгледи на Фьодор М. Достоевски, па завъртя пръст към враговете на Америка, на горкия Хемингуей и на Демокрацията, че "ще ги задрънка по тиквата с тиган № 8 на приятеля си кебапчията".
     
     Аркадашът на кебапчията в Нова България е уважаван на същото основание, както най-известното пиянде у нас от времето на Тато днес е академик**. Ле-е-еко подпийнал, подпухнал от пиене, както си се кандилка с неразделната чаша скъпо виски в ръка, академикът основа партията "Напред, България!" и не се е родил още онзи юнак, дето ще го отмести от кайнака с милионите долари за футбола.

      
  У нас всичко е бамбашка, а тепегьозът и бабаитът са носители на прогреса. Пернишки каруцарин*** е ценител на най-личните ни художници. Марксист**** (което означава безбожник) иконописва за прослава на Иисус черквицата на Ванга. Кипи социалистическо строителство на домашни параклиси, черкви и манастири. "Всеки хайдук – с параклис!" е сякаш девизът, както в славните години на соца бе на мода хубавичкият девиз "Във всеки дом – говедо!" Хайдукът се уповава на Господ Бог. Политикът разполага с частен параклис, топ-мафиотът – с манастир. Разказвач на цинични вицове***** за нас е съвременният Васил Левски, а пък неслучил адвокат по бракоразводни дела****** вестниците определиха за Българин на века.


     Самоарестувал се в дома си, българинът тръпне от зли държавни чиновници, високи данъци, алчни монополисти и крадци кокошкари. 

    Рабфаковци и техните палави рожби оставят отпечатък върху всичко в т.нар. демократично управление. Тутуруткиновци са там, където жужи камера, стърчи микрофон, прожектор грее и множество доверчиви мои сънародници се тълпят. Господа мошениците водят подла необявена Гражданска война с българина, върху чийто труд и честност, върху чийто рамене се крепи държавата България.

     Как да се доверим на харвардския критик ли?... Ами като приемем казаното от хлебаря Тотю, семейството му и простодушните им съседи за невежество. Рамо до рамо в тази част от книгата "Ламски" съдбата събра съседа Станчо и г-н Главния прокурор на републиката
*******, редактора Бодков и любовчията Мирко, апашите от Столипиново и огнеборците на Варимезов. Авторът не се и чувстваше задължен да следва подсказан от днешните ни литературни свахи сюжет. Тези дни четох "Любов в ада" – един супер-изряден откъм най-новите модни рецепти роман на уважаван литтеоретик********. Уж всичко му на място, мъдри слова изречени уж, а пък ухае на застояла вода, или да кажем, на известните от Библията стари мехове ухае.

     Животът ни учи на смирението да обичаме човека в цялата му шарения от величие и дребнавост, ярост и красота, кротост и буйство, нежност и грях. Нали по написаното от Балзак узнават французина от далечния ХIХ век. Ами нас, днешните българи, кой ни знае! Сега, мисля, е точно моментът да попитаме: А какви ни искаш, г-жо Европа? Може ли да не сме блед негатив? Или да нахлузим тюлени гащи, калеври с фльонга, и на кратуната – перука по версайлската мода, че да ни приемеш и нас за европейци? От своя страна, смирено молим да ни броиш за човеци, не за келнери и курви, обслужващи порядъчния Западен гражданин.

     Като приключва тази част ІІІ от книгата "Ламски", авторът настоява за снизхождение не към себе си, а към героите, които в кухничката помежду си коментират голямата вътрешна политика на поредното наше успешно правителство. Тези доморасли политикани около Тотю и момченцето Иван Ламски не са и чували за Йейл, Оксфорд, Харвард, Кембридж, нито за Принстънския колеж за детски учителки, ако има такъв колеж, де! Но и да грешат, да преиграват, откровено да послъгват, да преувеличават на моменти, какво печелят? Нищо не печелят. Просто такава е според тях истината за онази самовлюбена паплач, която претендира да се намърда в Историята под фирмената музейна табела "Български духовен елит".

     Октомври 2003 година

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, apr. 1984 – edited 6 fev. 2017
_____
* Акад. Атанас Славов (1930-2010):

Опус № 1 ...Не по-малък шум дигат около себе си дори и писателите, които се радват на изключителна популярност. В това отношение особено активен бе Хемингуей. Рядко можеше да се срещне негова снимка в американските вестници и списания, в които той да изглежда "неинтересен". Може да го видите по чехли, полугол, с отпуснато тлъсто, вкиснато тяло на алкохолик, да храни своите кокошки. Може да го видите с обръснато теме и 20-сантиметрова червена невчесана брада... 
Вж. стр. 21: Атанас Славов, "Под сянката на Фордовия мит", изд. Народна младеж, 1963 г.

Опус № 2 ...Започвам с една забележка на Тончо Жечев, като член на съвета по оправяне на държавната телевизия, че трябва да се вслушваме в Достоевски, който казал, че моралът е най-важното и оттам трябва да се започне. Само че Фьодор Михайлович не е казал това... (...) Аз обаче също съм българин, макар че не съм селянин, и като други българи съм отвратен от смраднята на днешната ни действителност, и си мечтая моят приятел кебапчията-сергиджия да влети в телевизионните ви и държавните ви съвети като Исус в храма да ви задрънка с тиган номер осем по главите, защото...
Вж. Атанас Славов, "Разсмърдяхте се", статия на стр. 10, вестник "Труд" от 26 авг. 1999 г.

** Акад. Иван Славков (1940-2011), зетят на Т. Живков.
*** Змс Боян Радев (1942), телохранител на Т. Живков.
**** Акад. Светлин Русев (1933).
***** Шоуменът Слави Трифонов (1966).
****** Президентът Петър Стоянов (1952).
******* Главният прокурор Иван Татарчев (1930-2008).
******** Литературният критик Димитър Кирков (1945).


БЕЛЕЖКА: Книгата "Ламски" в обем 31 печ. коли (496 стр.) с твърда цветна корица при цена за екз. 9.90 лв. трябваше да се появи по книжарниците на Гергьовден, 6 май 2004 г., когато повечето от споменатите тук обаятелни действителни персони бяха все още в мира сего. По независещи от автора причини тя не се появи през 2004 г., няма и да се появи, въпреки че за отпечатването й печатарят подписа договор и авторът си плати като поп. Но това е вече част от биографията на този ръкопис, който събратята на Тутуруткин, подвизаващи се в моя роден Пловдив, не допуснаха да види бял свят, независимо че е регистриран в индекса за печатни издания (худ. литература) на бълг. език ISBN под № 954- 91417-1 с дата 20.Х.2003 г.

Ars Poetica – И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН

И СВЪРШВА НЯКОЙ ДЕН


И свършва някой ден Доброто царство
на най-красивите илюзии...
Реките спират да текат, застиват.
Прозрачният ветрец е като камък.
Нощта се сгромолясва върху теб.

Какво ще правиш със това сърце?
До вчера беше риба, беше птица;
днес стаята ти е каюта
във бездната на Космоса от самота.

Сега дочуваш през втвърденото пространство
сигналите на няколко приятелски сърца –
как лекичко подраскват по скафандъра
и странно

със какво ги изкушаваш,
дали с това, че си материя оголена,
една кървяща и нарастваща Любов?



Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, noe. 1986 – edited 6 fev. 2017