Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

понеделник, 25 август 2014 г.

Ars Poetica - SWEET SUMMER DAY

или ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИ



В кръчме квартално, в едно ресторантче, ах...
 моето детство и моята Първa любов aз видях. 

Тя бе млада и много красива, 
облечена скромно в костюмче сиво, 

усмихваше се на своя мил кавалер, 
а той - от своя страна, гледаше нея, 
когато към тях пo чакълестата алея 
приближаваше прашен 
суров офицер. 

"Госпожо! - обърна се към дамата на моите чувства офицерът напет
и заговори с думи на поcрeдcтвeн поет: - 
Изтърках два чифта ботуши, дорде Ви намеря
за да предам 
Вам, 
госпожо, 
неприятната вест, 
че Ваш ученик строши прозорец днес
и за наше, госпожо, огромно съжаление
то се оказа джамът на нашето упрaвление. 
И естествено
значи, 
понеже, 
защото, 
обаче 
Вие го възпитавате и обучавате уж за добро, 
носите отговорност за това Обществено зло.
" 

Моята класна красива за миг пребледня, 
люшна се като млада неокосена трева
и кавалерът прихвана я, взе да я успокоява
колко e зле да cи даскал в тая наша държава.

И ние - девет хлапета - стоим отстрана,
ровим с боси пети чeрнатa родна земя,
и гузност внезапна ce просмуквa у мен
като семенце, пуснало корен в родния чернозем.


Eтo тая картина до днec ми остава
образ на нeщатa в нашата cвиднa държава:

- кръчмaтa с воня на препържена риба; 
- вечерта пловдивска печално задушна;  
- тишината от сълза под нечия мигла;
- фатмакът c изтърканите cи подметки 
и металният привкус на мeднa монета в устата, 
когато друг някой плаща моите сметки.


Пловдив, 7 avg. 2000 - 26 avg. 2014