Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

неделя, 22 януари 2017 г.

Story – СВИНСКА СВАТБА

     Хората имат високо мнение за онези, които се издигат бързо в живота, макар в природата нищо да не се издига така бързо, както праха, плявата, перушината. Джордж Г. Байрон (22.I.1788 – 19.IV.1824) 

Из книгата "Историйките на ученика Ламски"

СВИНСКА СВАТБА


    Хем е като миналата зима, хем нещо различно във въздуха се носи. Съседът Тошко Кутсуза по Еньовден отпраши с бригада строители за Германия и се върна за Великден от Дюселдорф с чисто новичко ауди, приклекнало от дарове за домочадието. Докато едва сме оцелявали тук, в онази хладна чужбина с труда си Кутсуза за по-малко от година беше спечелил толкова, колкото тук не би събрал за цял живот.

    Тези дни в детската градина, където работи леля ми Гица, от Бразилия си дойде бившата даскалица по цигулка Сашка. Дошла си Сашка за Коледа и пак ще замине, въпреки носталгията по България. Колегите й тук я гледали като враг на гърмящата чалга, а хлапенцата от Рио де Жанейро с любов я чакали да се появи и крещели до небесата от възторг. Говорела, че по груби сметки с честен труд и сред уважение за шест месеца
Отвъд океана постигнала толкова, колкото в милата наша България би постигнала за двайсет и пет години усилен труд в унижение, ако не яде, дрехи не си купува, ходи с налъми и редовно си плаща всичките ни безумни такси и данъци.

    Снощи мама ни разправи за рускинята Наташка Морозова, с която от ученички двайсет години писма си писали. Малък съм бил, но все пак помня как една утрин Наташа от Белая Калитва маршируваше из къщи: въси вежди, бърчи нос, бръмчи недоволна:

    – Свайо жилище у вас есть... О-хо, и собственная кухня... И в кухню вода есть... И туалетна не для всех на етажей, а только для вас... Буржуи натуральнъйе! Въй уже не "пролетарий, всех стран соединяйтесь", а капиталистические волки. Я вам искрено сожалею. Ета плоха, очень плоха!

    – Че кое му е плохото? – засегна се мама.

    И Морозова обясни: лош войник на Световната революция е онзи, който си има дом. Собственикът на дом със собствена кухня и отделен кенеф зле се бори за Световното щастие, не може да стане Нов човек, понеже домът, кухнята, кенефът му пречат, възпрепятстват го. Вместо храбро да се хвърля в бой с врага, той само мисли как да си смени дюшемето, дограмата, керемидите, мокета.


    Тате разправи за неколцина такива яки борци за Световно щастие. Такъв един нов човек, Герой на социалистическия труд, дотолкова се отдал на марксизма-ленинизма, че като дошли от софийската телевизия репортери и г-жа съпругата му стрина Пенка Дочовица, чистачка в канцелариите на текезесето*, припнала да го предупреди, докато той се изтягал на диванчето у дома:

       
– Дочо, евиха ни се в селсъветя госкье (гости) от София ентервю да ти земат.

   
 – Ай, мамицата им! – почесал се въпросният. – Шъ я видим язека таз работа, те само да ми доат! Жа ги опраам яз!

   
 Наобикалят го с микрофон и камера издокарани момци и моми, лампа му свети в очите, мажат го с крем фон дю тен, муцуната му пудрят, решат му фандъците по кратуната, а той милият се надига барабар с фотьойла, в който се заклещил, че като началник силно му надебелял задникът:

   
 – Шо ма вапцате, ва? Ква е таз бръснарница по никое време?

   
 – Ще ти вземаме интервю, байчо.

   
 – А-а! – рекъл. – Мен ентирвуту си ми требе. Ай, одете си, холан, маайте ми се от чотурата, докат не съм побарал некоя кюския, некой по-ячък сап!



   
 Друга история, за т.нар. герои от епохата на развитото у нас соц. общество. Тези па чешити се издавили, че отворили аварийния шлюз на язовира, за да си напълнят тигана с толстолоб и бял амур. Отнесла ги водната стена барабар с бараката, двете моторетки, гъдулката и тигана, а вестникът с партиен патос отразил героизма им в борбата за световно щастие. И какъв им бил подвигът? Че не рушнали язовирната стена, барем околията надолу покрай реката да се издави до крак.


    То кой ли е застрахован от чудатости! 

     Веднъж тате се зае да ме учи как да споря учтиво и културно, като човек от сой и с правилно домашно възпитание:

   
 – Ще ти дам жив образец, драги ми Иване, как споря аз с моя господин началник и как споря с моите тъпи брашнари, дето са ми подчинени и ги водя на отчет.

   
 Тъй се вживя и се превъзнесе, че урокът се изроди в скандал и впоследствие от
културен спор помежду ни приключи от негова страна с текмета, блъскане на врати, потрошено огледало – от съдрания папук, с който не успя да ме уцели, китка строго подбрани кръвосмразяващи псувни и каруцарски закани, сред които най-изискатата бе: "Ще го лиша от наследство тоя идиот!"

   
 Било е и инак. 


    Ходихме веднъж за риба, макар никога да не е бил рибар. Из пътя мрънкаше, че в хлебозавода пак му отрязали премията. Стигнахме ние реката и той рече: "Ванчо, тук стой, сине", па прецапа на отсрещния бряг и по някое време нежният ветрец взе да довява сочни псувни и попържни. Прокле всичко живо от шефа на хлебозавода Кавгаджиев до г-н Президента на Републиката Бате Пешо**. Дали подозираше колко добра дикция има и колко ясно го чувам!

      Вичо описа друг чешит безподобен, борец за правда и свобода. "Политиците ни лицемерни ще смачка, ще им го нацепи той" – бъбрели за този див Трайко Китанчев унизените, радвали се, разчитали те на Трайко, ала какво се оказало! Оказало се, Китанчев не умее две думи накръст да върже, камо ли наглеците да притесни. Инак бил храбър, изключително храбър, готов дибидюс гол в женската баня да влезе.

    – От съчетанието "храбър, па глупав" най ме е страх – обади се и мама. – Ако е кръгъл простак, що значи храбър, що ще рече талантлив!

   
 За митове и легенди се заприказваха, за измишльотини, в които Ванка Глупака в сюблимния момент става цар Иван Грозни и с калъчката си разбива стотина печени Александър Божковци, а на ламята Иван Костов одма й реже и трите глави, с които за кроткия народ Иван Костов се превърна в образ на далаверата.


   
 – Моят любим генерал
*** дари пищов и цуна мухабетчията от вестниците, дето с юмрук налетя върху младо полицайче на пост – рече Гица. – Чудя се що генералът дари боен патлак на скулптора****. А може би за да гърми любимият му скулптор на воля и по други шапкари и полицайчета на пост, вместо да ги бъхта с голи юмруци. Нещастният служител на закона, като е подчинен на шефа на полицията, може ли да е срещу Защитника на Мултигруп брадатия мухабетчия с дебела кат циганско лайно хаванска пура и чаша шотландско виски? Хайде бе, как стават тез работи, възможно ли е в нормална държава това да се случи? В какви славни времена живеем, а!

    По Коледа пред блока ни с луксозен джип докараха шопара Хектор. Натиснаха го мъжкарите да го колят, а Хектор им се отскубна, три-четири пъти обиколи блока, сподирян от глутницата с ножове, мотики и сопи. И сред тях бързонога досущ като Ахил Богоравний тича и една запетайка, баш-касапинът Минчо Вазелинчето. Квичи Хектор, грухти, хвърля се като бенгалски тигър сред паркираните стари коли. Само ножът, дето му стърчи от гушата, напомня, че не е той хищникът, ами е жертвата.
 

     Свинска му съдба!

    Котка да беше, па да отърка опашка в обущата, любовно да помърка в скута на мафиотския бос, осигурен до дълбоки старини, ала не би. Прасе или мутра, правят му евалла, отстъпват му, копанката му все догоре с разни свински благинки пълна, докато друг, по-едър див нерез от него, не му светне куршум в зурлата лакома. 


    Тъй е то! Реши дребосъкът, че е Месия, пратен сред нас в дар от Небесата, па се издува-издува-изду-у-у-ва като гумен балон със свирка-пищялка от селски панаир. Драмата му – че вместо велика личност, народът открива и у него киселата гримаса на посредствеността и грандоманията.

Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, apr. 1994 – edited 22 jan. 2017
_____
* От ТКЗС – абревиатура за Трудово-кооперативно земеделско стопанство, каквито имаше, кажи-речи, във всяко българско село в епохата на "победилия социализъм".
** Петър Стоянов (1952) – пловдивски адвокат по бракоразводните дела, президент на Р България (от 22.I.1997 до 22.I.2002 г.).
*** Бойко Борисов (1959) – по онова време гл. секретар в МВР. Вж. http://handguns.g00net.org/Docs/Doc-Pwg_Wejdi.htm
**** Вежди Рашидов (1951) – скулптор, по-късно: министър на културата в кабинетите Борисов I и II. Вж.  http://www.btv.bg/article/588-Politsay_sas_schupen_nos_sled_skandal_s_Vejdi_Rashidov_i_Emil_Dodov.html :По случая е образувана преписка в Пето районно управление на МВР. Полицаят има медицинско от клиниката Пирогов. "Не съм посягал на Вежди Рашидов", каза пред БТВ серж. Венцислав Павлов. “Помолих да смъкне стъклото на колата. Не ми обърна внимание и се мотаеше вътре. Казах, че при това положение ще се наложи да му се вдигне колата с паяк. Каза да му се махна от колата, защото ще ме пребие, отидох при него, а той ме блъсна”. Отрече да е удрял Додов. Според полицая,  Додов го държал за ръцете, за да може Вежди Рашидов да го бие. После го извъртял и го ударил. "Кръвта по главата му е от моя нос", добави сержантът. От Пето районно са категорични, че свидетелските показания на очевидци и записи на камерите на общината доказват разказа на полицая. През 2003 г. Рашидов бе награден с пистолет от МВР по препоръка на главен секретар ген. Бойко Борисов. Отличието се дава за безвъзмездната жертва на скулптора към ведомството и позицията му страната ни първа да реагира с декларация против световния тероризъм. Вж. http://www.mediapool.bg/vezhdi-rashidov-stava-pocheten-grazhdanin-na-sofiya-news222946.html: