Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 14 декември 2019 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (12.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (12.)


  Вяра – божествена лудост, според древните елини. Абсурдът е обект на вярата. De profundis ad te, Domine, clamavi!*

  05.05.2001. (продължение)

  Задача: Какво се случва в триъгълника Авраам - Сарра - Агар?**
    
  Ап. Петър три пъти се отрича от Иисус, на три пъти предава Вярата, в която се е клел; тези три отричания рушат ли човешкото му величие? Бащата от библейската притча поставя блудния син на почетно място при трапезата, щастлив е, говори на хората ей такива думи, знак, че тържествува като стопанин, празнува завръщането на сина си в бащиния дом; като грижовен стопанин говори на челядта си: "Тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери"***. Редя думи, като че ли да адвокатствам за себе си. Но кой може да управлява сънищата! Не изпитвам вина: плътта е слаба, няма смисъл да се отрича слабостта й. Ясно е, огромна сила има в нравственото, което е основа на истинската любов. А опрощението на греха идва само след покаяние. Покаянието ни свързва по-здраво чрез жеста на опрощаващия. Развратникът и онези, които никога не били грешили, по собствените им уверения, знаят ли това? Грехът е най-сигурно средство за трупане на опит; трупане на печал е то, но и трупане на предимства от страна на силната (нравствената) страна, във всеки случай. Който не е бил в греха, не разбира живота.

  Един мъдър евреин – Барух Спиноза***, си пожелава: "Не да осмивам човешките достойнства и не да ги оплаквам, нито да ги проклинам, а да ги разбирам". Сънят от тази сутрин, в навечерието на Гергьовден, може и по друг начин да се тълкува, не от гледна точка грях-нравственост, а от гледна точка необходимост, реални изгоди. А това тълкуване отключва бесовете, страстите, които култура и цивилизация цял живот човеколюбиво подтискат у всекиго от нас. Въображението развихря сюжети на необуздани пиршества, дионисиевско опиянение, втурване в джунглата стаена у нас. Тук няма задръжки, условности, уговорки, увещания, водещ е животинският ни нагон: тя самката и той самецът. Какви ритуали в чест на плътта и тленното, но и на живота! Добре, ала колко време може така да се живее? От друга гледна точка, не е ли точно това цел на Природата – оплождането и сбогом, драги, беше ми приятно! – отместила си е вниманието, грижата към онзи трети, който ще се роди от дръзкия пир на плътта, от съвкуплението между самеца и самката?

  "Някой станал велик, когато чакал възможното, друг – когато очаквал вечното; но онзи, който е очаквал невъзможното, е по-велик от всички... Онзи, който се е борил със света, става велик чрез покоряването му, а онзи, който се е борил с бога, става най-велик от всички. Авраам е най-велик от всички, велик с онази мощ, чиято сила е безсилието, велик чрез онази мъдрост, чиято тайна е глупостта, велик с онази наша надежда, чиято форма е лудостта, велик чрез любовта, която мрази себе си", гърми шепотът на Киркегор****. Интересуват ме абсурдите не в отношението човек – Бог, а в отношението на човека към самия себе си. В разни пластове на моето аз властват различни императиви. Проблемът ми е кое от тези едновременни съществования у мен, оформящи общата представа и форма на моето жизнено аз, е водещо. Човекът не е монолит; най-дръзкото ни човешко качество е склонността да изненадваме, а и да изневеряваме на себе си, да изскачаме из строгите рамки и от граничните ровове с кръв и слуз, да се меним, оставайки, въпреки това, едни и същи, по-точно казано, в своя неизменен уникален, неповторим стил. Друг такъв никога преди не е имало и никога вече няма да се появи – представа, която оспорва фанатизма във всичките му форми и проявления, фанатизмът унифицира, уеднаквява човеците, облича ги в униформа и ги прави незначителна подробност от пейзажа на някоя красива наглед смахната идея, като например, идеята за т.нар. световно щастие, както цялото мое следвоенно поколение българи са ни манипулирали от ранното ни детство  

  Лесно е да обвиним грешника; непосилно е понякога да разберем как така той бил изненадан гол, беззащитен срещу изкушението да се възползва от обстоятелствата, срещу егоизма си, егоизъм, като на част от характера на всеки от нас. Изживял греха насън, откривам любимото момиче по-красиво, по-страстно, с повече обич отпреди. Завръщам се като корабокрушенец в пристанището си, по-жив откогато и да било. 

  И въпреки това, и въпреки това... Просто, никога не знаеш!

    * * *
  На картонче с квадратен отвор – за да отделям една шахматна задачка от друга, докато вися над шахматното табло в хола, съм турил надпис: "Животът е игра на случая". Случайно един-едничък от четирите милиарда сперматозоиди се оказал в яйцеклетката. Сред онези четири милиарда точно победителят е бил всмуканият в лоното й Аз, който се оказал единствената осъществена възможност: урра-а, това може да го каже всеки от нас, които сме се родили на тази планета. Моята свобода генетически произтича от най-случайното. Нямам причина да се срамувам, че съм се оказал на точното място в точния миг с моите си генетично заложени качества и слабости и точно аз съм се оказал Победителя.

  "Човекът, според Киркегор, е същество трагически самотно и обречено. Киркегор се противопоставя на всеки опит да бъде отстранена свободата като съпричинител на историческото развитие. Човешката история би трябвало да се разглежда не от гледище на необходимостта, както прави това Хегел, а единствено от гледище на случайността и свободата. Необходимостта именно затова е необходимост, защото подчинява свободата и я разглежда като своя форма, докато Случайността именно като случайност, т.е. като независима, необусловена и непредвидима, естествено произтича от свободата и се оказва нейна форма. (...) Философията на Киркегор е всъщност хомоцентрична – човекът е нейна изходна точка, неин център и нейна крайна цел"****** (...за изследване, бих добавил! – бел.м., tisss).

  Но датският философ прекалява. Защо му е да отива толкова далече? Случайно на пръв поглед мъж обладан или е обладан от... 17-годишно девойче. Да позволи да се случи, все пак не е случайност, а е въпрос на избор – избор, макар и между два огъня: изкушен от младото момиче, но и от собствените си бесове Похот, Егоизъм, Честолюбие. За избора си, както и да обяснява, носи отговорност, следователно: случайното няма как да го оневини. В човешкото общежитие-общебитие състояния извън контрол са най-прекият път към бездните на ада у самите нас.

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 14 dec. 2019

Илюстрации:
.- Авраам, Сарра и наложницата Агар, родила Измаил;
- с художника Пламен Желязков над Пловдив, 1983 г.
___
* Сентенция на Сьорен Киркегор; лат.: От бездната, Господи, те призовавам! 
** Вж. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B2%D1%80%D0%B0%D0%B0%D0%BC 
*** Лука, 15-24.
**** Бенедикт Спиноза (1632-1677), из "Политически трактат". 
***** "Страх и трепет", Сьорен Киркегор (1813-1855), из "Дневник на прелъстителя". 
****** Исак Паси, цит.съч., с. 51. 
Библейският разказ за Авраам, Сарра и Агар

Сарра не била вече млада, макар апокрифите да я изобразяват като изключителна красавица. Да роди дете в 65-ата си година не се и надявала. Но при Сарра се оказала младата прислужница, доведена от Египет – Агар. И Сарра решила да прати Агар при Авраам, за да зачене и роди дете. По тогавашните обичаи, ако наложницата роди, докато служи при господарката си, детенцето се смятало за родено от господарката. Агар, допускат, ще да е била дъщеря на фараона, който пък я отдал на патриарха преди всичко от страх. И Агар живеела подтисната от участта си. Сарра я изпратила да служи като жена на Авраам, но когато Агар забременяла, тя започнала да се отнася с пренебрежение към господарката. И Сарра се оплакала на съпруга си, а той й казал сама да се оправя с прислужницата. Сарра започнала да притеснява Агар, която в отчаянието си избягала в пустинята. Там й се явил ангел, който я уговорил да се върне, обещавайки й, че ще роди син, от когото ще произлезе неизброим народ. И Агар се върнала, а скоро след това родила момче, което назовали Измаил и го признали за законен потомък на патриарха, за негов първороден син със съответните изключителни права като син на патриарх. Вж. https://zagadki-istorii.ru/zagadki_biblii-19.html Бел.м., tisss