четвъртък, 17 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (7.)

КЪМ ПРИЯТЕЛ
ПО ПОВОД ТАЗИ ЧАСТ ОТ "СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ"


  Казваш ми за "Случая Глория", Тодоре: Много са ти разсъжденията! Ами Библията – най-четената книга в света, какво е без разсъжденията? Ето ти финала на този текст, окончателно редактиран – три пъти тази нощ скачам от леглото и сядам пред компютъра да подреждам фразите така, че да не прозвучат високомерно злостно и заядливо, но и да не са мекушави.

  ...И се обръщам вече към мене си. А ако Бутова-Вутова е права; къде си тръгнал, драги даскале? Мнозина не биха ти простили, дори и да докажеш истината. Мнозина тук вече са се приспособили или вече сме в процес на приспособяване да живеем мижаво, както дойде, в атмосфера на духовна смрад. И именно приспособилите се няма как да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Проблем оттук насетне ти е да докажеш, че си един от тях, въпреки мизериите им, че – от обич към съгласилите се да бъдат унижавани по чуждоземния сценарий от Герои на новото време, ти не бива да ги настройваш срещу себе си, оттам и срещу представата за достойнство, за човечност, което ще рече – за справедливост.

  Замених цитата от ап. Павел най-горе, който е есенция на този текст, а се отнася и до онова, което едва ли знаеш за учителите – че и учителите като всички други са човеци, само че много повече изложени на опасността да грешат или да се огъват пред властта. Няма по-велика и повече отговорна от длъжността на учителя, и онези, които са сътворили сценария, с който ни разпиляват като нация ето вече тридесет години след началото на уж-демокрацията, добре знаят: нация без учители, без духовните си водачи е сган от слепци и е лесна за управление, лесна за манипулиране.  

  …Защото, мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда (гл. 4, ст. 9-14). Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? (...) Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина (гл. 5, ст. 6 и 8)*.

  Колят ни като нация и етнос, като нормални мъже и жени, които желаем да отгледаме поколение от българи, а не хора без ориентир. Размахалият секира в романа на Фьодор Михайлович Достоевски е алегория на онези, които превърнаха България в територия на невежеството, на опиянените от властта маргинали, склонни да разпродават България на всеки, който може да им плати. И затова учителят е най-унижаваният по време, когато издъно режат корена ни на Нация с древна култура, част от европейската цивилизация, мъчат да изтрият у младото поколение българи спомена за важни събития, персони с професорска титла преиначават историята ни. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 18 jan. 2018, 06,09 h.
–––
* Из Първо послание на ап. Павел до коринтяни, стр. 1407 от Библия, изд.1993 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...