Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

четвъртък, 17 януари 2019 г.

СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ (7.)

КЪМ ПРИЯТЕЛ
ПО ПОВОД ТАЗИ ЧАСТ ОТ "СЛУЧАЯТ ГЛОРИЯ"


  Казваш ми за "Случая Глория", Тодоре: Много са ти разсъжденията! Ами Библията – най-четената книга в света, какво е без разсъжденията? Ето ти финала на този текст, окончателно редактиран – три пъти тази нощ скачам от леглото и сядам пред компютъра да подреждам фразите така, че да не прозвучат високомерно злостно и заядливо, но и да не са мекушави.

  ...И се обръщам вече към мене си. А ако Бутова-Вутова е права; къде си тръгнал, драги даскале? Мнозина не биха ти простили, дори и да докажеш истината. Мнозина тук вече са се приспособили или вече сме в процес на приспособяване да живеем мижаво, както дойде, в атмосфера на духовна смрад. И именно приспособилите се няма как да ти простят, че си осветил отвътре жалката им лична драма. Проблем оттук насетне ти е да докажеш, че си един от тях, въпреки мизериите им, че – от обич към съгласилите се да бъдат унижавани по чуждоземния сценарий от Герои на новото време, ти не бива да ги настройваш срещу себе си, оттам и срещу представата за достойнство, за човечност, което ще рече – за справедливост.

  Замених цитата от ап. Павел най-горе, който е есенция на този текст, а се отнася и до онова, което едва ли знаеш за учителите – че и учителите като всички други са човеци, само че много повече изложени на опасността да грешат или да се огъват пред властта. Няма по-велика и повече отговорна от длъжността на учителя, и онези, които са сътворили сценария, с който ни разпиляват като нация ето вече тридесет години след началото на уж-демокрацията, добре знаят: нация без учители, без духовните си водачи е сган от слепци и е лесна за управление, лесна за манипулиране.  

  …Защото, мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт; понеже станахме зрелище на света – на Ангели и човеци. Ние сме безумни зарад Христа, а вие сте мъдри в Христа; ние сме немощни, а вие сте силни; вие сте славни, а ние безчестни. Дори до тоя час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега. Не за да ви посрамя пиша това, а ви поучавам като мои възлюбени чеда (гл. 4, ст. 9-14). Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквася цялото тесто? (...) Нека празнуваме, прочее, не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина (гл. 5, ст. 6 и 8)*.

  Колят ни като нация и етнос, като нормални мъже и жени, които желаем да отгледаме поколение от българи, а не хора без ориентир. Размахалият секира в романа на Фьодор Михайлович Достоевски е алегория на онези, които превърнаха България в територия на невежеството, на опиянените от властта маргинали, склонни да разпродават България на всеки, който може да им плати. И затова учителят е най-унижаваният по време, когато издъно режат корена ни на Нация с древна култура, част от европейската цивилизация, мъчат да изтрият у младото поколение българи спомена за важни събития, персони с професорска титла преиначават историята ни. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 18 jan. 2018, 06,09 h.
–––
* Из Първо послание на ап. Павел до коринтяни, стр. 1407 от Библия, изд.1993 г.