Лъжливо ли е усещането ми, че
романът ми с Re. навлиза в нова фаза, където вече не мирише на плът и секс, а
на нещо изискано и по-разкошно? Не-е, сексуалното не е изчезнало, само е слязло
по-дълбоко и се облякло в нови одежди. Още не ми е ясно накъде ще се обърнат
нещата, а в никакъв случай не е платонична връзка, в никакъв случай. От една
страна, пожелавам й да е вярна, щастлива със своя кандидат-съпруг, от друга страна
обаче нещо в Онзи мил човек ми намирисва на посредственост в
най-откровения вариант. И си мисля: ти, отритнатият, както митичния островен
владетел десет години от слонова кост извайвал разкошен с женствеността и интелекта женски образ, и какво! – ще се отречеш ли от оживялата си мечта? И ще
гледаш спокойно как някой друг я притежава, понеже имал имот, и значи – самочувствие да си купи всичко, дори твоята Галатея, Пигмалионе*? Гледам вече
спокойно на грабежа, по-силен съм на това място, където се проявява егоизмът, представящ
се за големия, всеотдайния самопожертвувателен мъж от романтични стари времена.
Ако тази млада жена е вече щастлива и заживее пълноценно именно с този светъл
образ, питам се: Какво губиш? По дяволите да вървят двамата, ти губиш ли нещо! По
света шетат тълпи от подобни кандидат-съпруги на проспериращи в материалното
рицари на успеха.
Не била тази, объркал си материала,
взел си го за 24-каратово злато, ала се оказала най-обикновена пръст, и какво от
това! Нима не си и ти от кал и пръст? Разкошното в любовта е именно
проясняването, когато Реалността начева да оспорва Илюзията, а светът крещи
озадачен: "Как можа да се случи?" Странно ли е, че гледаш спокойно на
грабежа? Унищожат ли ти сладката илюзия, друга ще се заемеш да ваеш, стига
отново да си въобразиш, че у някоя от хиляди посестрими на Дулсинея дел
Тобозо** откриеш синапено зрънце духовна светлина.
Вероятно ще продължа да настоявам
за любовта си, докато реалното момиче не ми даде аргумент, че е станало част от
преуспяващата посредственост. Любопитна точка за тълкуване откривам в
библейската легенда за зачеването и за раждането на Иисус. Мария е младо
момиче, дърводелецът Йосиф – зрял мъж с поне четирима сина и две дъщери от
предишен брак, от който останал вдовец. Обикновеното еврейско момиче изгрява пред
нас в сиянието на Вярата не за Йосиф, а заради нещо нематериално: то зачева от
самия Дух Божи. Духът Божи я прави Богородица, т.е. самото Състрадание,
Милосърдие, Благородство, Женственост. В такъв смисъл е моята изненада: Христос
е резултат от извънбрачна връзка, каквото и за всички нас днес да означава
това.
Изводът ли! В брака, от брака могат
да се родят милиарди Йосифовци, Авраамовци, защото бракът е рутина, призвана да
зарежда материалния свят на човечеството със суровина: с плът, кости и
преходност, тленност; но Иисус е извън обичайното, извън общопризнатото
"нормално", и затова стои празнично дори кога е разпнат на кръста,
дори когато Го унижават, подлагат на душевни изпитания, гаврят се с Него.
Роденото от Духа е винаги по-перспективно, притежава повече жизнена енергия в
сравнение с роденото от плътските материални импулси и изкушения.
Момичета, които се появяват по пътя
ти, ли са неуспели да надскочат стандартния стереотип на живеене? Или сам си
въобразяваш, че от кал можеш да изфабрикуваш бисери? Не си канил ни една от тях
за съпруга, не си проектирал да я правиш майка на децата си; сами идваха,
изкушаваха те, радваха се да те видят влюбен във всяка от тях за известен
период от твоя живот на мъж. И какво са очаквали разбираш едва когато са си тръгвали
от теб.
В монах ли да се превърнеш? Или да
се примириш с ролята на самодоволен слуга на женски капризи, когато виждаш
далеч по-висок, ала и обречен на самота стил на живеене? За да имаш целия свят
у себе си, нищо свое да нямаш, е условието, което Учителят поставя пред онези,
които пожелавали да го последват, като Апостоли на Вярата. "Което взехме,
то ни изоставя; следва ни именно невзетото! Живеем заради илюзии, страдаме
заради постигнатото материално. Обичам те!" – пратено като SMS по джиесема...
естествено до кого, на 30 декември 2001 г. късно вечерта.
31.12.2001.
Днес е 6 градуса по Целзий над
нулата; преспите бавно се топят и покрай тротоара весело лъкатушат ручейчета.
Почистих асфалта пред гаража, намазах с отработено машинно масло гаражните
врати; разходих се до близките квартални магазинчета и си купих за новогодишен
подарък транзисторен приемник от девет лева. Пих кафе в съседното кафене със
зетя и 24-годишния Николай, сина на съседката от етажа под мен. Животът
полека-лека чисти ненужното около мен; би трябвало да съм доволен: посрещам
Новогодишната вечер в мълчалива изискана компания – сам със себе си.
Със себе си никога не ми е било
скучно, още повече когато трябва куп промени да огледам, да ги премисля откъм
добрата и лошата им страна. Каквото и да си говоря, отива си от моя живот
дяволитата жизнена Re., както са си отивали по друго време и други момичета,
увлечени в преследване на Птичето на Щастието, което откривали да пърха над
някой любим мъж. От моя живот може да излезе поучителен, изпълнен с поуки
роман. Все нещо губя и късничко откривам, че не съм бил в съответствие с
нещо от изискванията (от претенциите) на поредната любима. Тези любими, до
една, бяха любими за мен и вярност не им е липсвала, но защо, в крайна сметка,
всяка си тръгваше след своята изневяра? Вероятно у мен е причината: явно не
отговарям на нарастващите им желания да ме обсебят, да ме превърнат до
обезличаване в удобен паж от свитата, в придатък – в човека, който носи пари,
устройва гнездото и трепери косъм да не падне от главицата на благоверната, и
чака знак от нейно величество, за да полети стремглаво в указаната посока. Уви,
непрекъснато се провалям, не ставам за ролята паж, и сега, точно днес, си давам
сметка какъв щастливец съм се оказвал.
Трудно понасям хленчещи малки създания
около себе си, дразнят ме; и ако майката харесвам у жената, харесвам я като
излъчване на благородство, а не защото е родила най-умното и най-проклето
хленчещо и сополивещо се чедо на този материален свят. Предлагал съм свобода на
любимата, а всяка от тези любими ме е тъкмяла за удобна възглавница. Виновен ли
съм, че имам и други планове за приложение на моя живот. Писах в чест на
любовта им; това обаче им се виждало несъществено. Е, за мен най-същественото е
не потенето за пари и битови удобства: че монашески ми е стилът, от Калугерово
ми е семката по-вероятно и калугеровската семка е долетяла от манастир откъм
някогашната книжовна столица на България Велико Търново.*** Монашески ми е
стилът, май това ги принуждава да ме изоставят, вероятно за да ме турят на
място. Изобщо така постъпва нормалното момиче или жена: предава те по
най-естествения начин, намира си друг ездач, върху когото да изпробва ловната
си страст и умението да манипулира с всички позволени и недотам позволени
средства на Любовта, която всъщност законодателства на този свят, и това именно
му е разкошното на света ни.
Известно време ще ти е самотно; е, и какво от това! "Свободата, Санчо..." – докато откриеш отново някоя
Дулсинея и почнеш в илюзиите си да я ваеш с най-разкошните качества на
човешката ни природа. А тя ще ти се отблагодарява с ласки и кокетство, ще
чурулика около теб, ще се кипри въодушевена, че си е намерила диво животно за
опитомяване. Опитомява те, когато ти позволява да я яздиш: опитомява те,
предано те гледа в очите и те въздига до небесата. Чудесна е женската, ласкава
като котешка лапичка, природа.
Харесвам еуфорията от тръпката при
дебненето кой кого. Защото по света няма ни една жена, която тайничко или по-явно да
не крои планове как най-добре би могъл да й послужиш да се устрои в
пространството. Бързичко тече времето в живота на едно момиче, бързичко повяхва
цветът, ароматът, и те го знаят много по-добре от мъжа и много по-драматично
го възприемат. Питам се, толкова страшно ли е да си изживееш най-хубавите години с
вярност към един-единствен мъж; защо все желаят докрай да си оползотворят
шансовете! Не е ли именно този стремеж наказанието на плътта?
Ставам все
по-капризен; а замирише ли ми на уседналост и лелина идилия, отщява ми се
въобще и да си помисля за плътска любов. Защо ми е домашна прислужница, като ще
настоява да й плащам с независимостта и свободата си! Да обичаш, за мен е
празник, авантюра, изключително преживяване, Голямата тръпка. Десет години така
съм се чувствал със знойната Re. Само с един замах милото момиче разпиля
всичко.
Тя губи. Не виждам какво бих
спечелил, ако съм оженен за нея. Здравей и бъди ми честита, 2002 г.!
"Богатствата ми са у мене"****. Знам кой съм; затова ми се налага от
време на време да се лутам, докато избродя тресавището на плътските страсти и се
върна отново в светлите свежи пространства, където царуват Свободата и Любовта.
Морето и Любовта си приличат по това, че не търпят трупове на мъртъвци в лоното
си. Някой си отишъл по живо-по здраво, дългият отлив на Голямата вълна пак ще
се превърне в прилив на духовна енергия – резултат от придобитите нови познания
за човешката ни природа, където сам себе си съм заложил, докато още мога да
греша и да се влюбвам безумно.
Пловдив – най-древното жизнено
селище в Европа
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
.jpg)
.jpg)
.jpg)