НЕОПИТНИ ЛЮБОВНИЦИ
Тъй много е което от мен е отлетяло,
но спомням си момето с игривото му тяло,
с усмивката свенлива, с въздишките стаени
как с дланите прикрива гърдите си от мене.
Едва я разсъблякох; и тя не ми помогна,
а после се разплака и дожаля ми много
и казах й ядосан да си върви самичка:
"Любов нима ще прося, когато ме обичаш!"
И легна тя тогава в зелената морава,
и цяла нощ я любих, и беше тя такава –
податлива и мека, и странно мълчалива,
като една пътека, прокарана сред нива.
О, не един и двама след тази тиха драма
по нея ще минават, но мене ще ме няма.
Пловдив – столица на културата, Европа 2019
Plovdiv, 15 sep. 2007 – edited by 20 noe. 2018
.jpg)
