Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

събота, 15 юли 2017 г.

Ars Poetica – ПРИСЕДНАЛ КРАЙ ЖАРТА НА ЗАВЕТ

ПРИСЕДНАЛ КРАЙ ЖАРТА НА ЗАВЕТ

Приседнал край жарта на завет
премислям минали неща
:
за пеперудени поля
ни
и низ отколешни лета

за листа жълт, за скрежа бял
в мъглив
ноември отлетял,
за мразовития ветрец,
косите
буйни разпилял.

И мисля
, край жарта приседнал,
за бъд
ния бленуван час,
когато пролет дойде нежна
и няма да я видя аз.
Цял низ неща са ми до днес
невидени, далеч от мен:

та всяка пролет
този лес
нали различно е зелен!

И
пак си мисля край жарта
за всеки мой
добър познат
и всеки,
който подир мен
ще
радва този пъстър свят.
И уж сед
я, подвил съм крак, 
а в себе си се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих
и дружелюбен глас.

Разпалва вихърът жарта,
фучи в дълбокия комин –
изпаднал в лен и самота,
в нощта съзирам свода син
на бъдещите славни дни
и може би сега от мен
едва ли има по-щастлив,
загледан в бъдещия ден,
когато няма да съм жив.

Авторизиран превод: Jores

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 22 noe. 2012 edited 16 uli 2017
____
* Първоначал
ият превод:

Аз мисля, седнал карай жарта
за минали неща:
за пеперуди и поля
в отколешни лета;
за листа жълт, за скрежа бял
в септември отлетял,
с мъгли сребристи и ветрец
косата ми развял.

Аз мисля, седнал край жарта
за онзи бъден час,
когато дойде пролетта
без да я видя аз.
Безброй неща стоят до днес
невиждани от мен –
та всяка пролет, всеки лес
различно е зелен!

Аз мисля, седнал край жарта
за всеки стар познат,
за тез, които подир мен
ще видят този свят.
И уж си мисля и седя,
а все се вслушвам аз
за стъпки, що се връщат пак,
за тих другарски глас.
 

Илюстрации: 1970, София, състуденти край ез. Ариана зад Орлов мост; 1977, Пловдив, първата ми дъщеря Вера край Марица.