ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (719.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (719.) 

   Смъртта на едного е трагедия, смъртта на милиони – статистика. – Курт Тухолски (1890-1935), немски поет, белетрист, публицист.

    5 авг. 1996

РЕКВИЕМ ЗА ДИВИЯ ЗАЕК

 Понявга сядам край реката,

да ме обгърне тишината,

земята с дъх на орна нива

да ме облъхва и опива.

Веднъж красавец там съзрях,

дотича, спря и се ослуша

и после като вятър хукна,

стопи се в облаче от прах.

Ушетата му – две антени,

очетата му – любопитни,

и само дето не попита:

Дали не си ти като мене?

Щом има нещо да се случи,

у мен понякога е дъжд...

Гърмежът екна изведнъж

и глутница щастливи кучета

изстреля срещу мен мъглата

иззад дъжда и храсталака,

а пред муцуните подскача

приятелят ми сив, обаче

подскача, куцайки накриво,

преследван от ръмжене диво.

Горкият клепоух! На книга

ловецът жертвата застига

и всичко е пределно ясно, 

и всичко даже е прекрасно,

но аз видях това наживо

и нощем вече не заспивам:

пред погледа ми се мотае

до смърт изплашеният заек,

пред мене в угарта боксува

и песовете зли бесуват

със вой и пяна на уста,

а заекът пред тях се мята

и бори се с последни сили

сам срещу хищните зъби.

...Когато врявата утихна

и глутницата се затича

по кучешките си дела,

зад оредялата мъгла

изникнаха ловците вече.

Объркан, стреснат, притеснен

им рекох само: Тази вечер

Пирът ви е осигурен.

Усмихнаха се, поздравиха

и горди влязоха в калта, 

и после стана много тихо

като след Края на света.

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited on 8 sep. 2021

–––

* От сб. "Порто Фино" (1997). Питат що не предлагам за печат, отговарям: От какъв зор? Който иска, и тъй ще стигне до това, което пиша. Не съм зарзаватчия, та да си наема сергия на Четвъртък пазара в Пловдив. Бел.м., tisss.