събота, 19 октомври 2019 г.

ПОЧУКА НЯКОЙ

ПОЧУКА НЯКОЙ

– Почука някой. Боже мили, защо на моята врата?
Навярно сбъркал. Ще отмине. Тъй мрачна е нощта!

– Дъждът съм аз, какво те плаши? Ела ми отвори.
Сложи на масата две чаши. Знам хиляди игри.

– Не ми е време да играя. А и за пръв път чувам дъжд
наоколо да се мотае, да ми говори с глас на мъж.

– Добре де, вятърът съм, който в брезичката отпред шуми
и в процепите като коте проплаква през самотни дни.

– Върви си! Няма да отворя. Не знам защо си още вън,
когато всички свестни хора спят своя кротък нощен сън.

...И не отвори. И отмина случайният неканен гост.
Кой беше – ще виси с години пред нея простият въпрос,

че беше влажна нощ дъждовна, безлунна и студена бе
и после цял живот те помним, Любов със мирис на небе. 

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, 18 oct. 1980 – edited by 19 oct. 2019

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...