ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (474.)
На трийсетте прекрачил прага, преглътнах всякакъв позор. Мъдрец ли? Шапката ме стяга, че върху моя кръгозор упражни нелек надзор отец Тибо... – Из т.нар. "Голямото завещание" от 1461 г. на Франсоа Вийон (1431-1463 и следите му се губят)
02.01.2017.
ЛЕЖИ В ЛЕГЛОТО МИ, ТЪРКАЛЯ СЕ
Лежи в леглото ми, търкаля се,
мърмори, че непоносим съм бил,
пред нейните приятелки представя ме
за мрачен тип, що майка би убил.
Кафе приготвям, дарове пак нося й –
кафето, манджата ми буламач били,
готов съм да лакирам даже ноктите,
с които драска ме и много ме боли.
Цветя й нося в кошница – замеря ме;
марули, моркови, вино, дори кюфтета
желала би – говори ми уверено,
и тичам да ги купя. Тъй проклета
и хубава... ужасно! О, Боже Господи,
защо наказваш ме с такава проклетия,
къде сгреших, че сякаш на карфица
съм пеперуда, жалък молец, от ония
досадници край всяка хубавица?
И няма празници за мен! От щастие
едва ли вече мога да се отърва,
опротивях на себе си и на приятели,
и пак не знам от нея грях по-сладък,
по-желан. А торен бръмбар ме нарича
и киска се ехидно до припадък.
Глупак ли съм, че силно я обичам?
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited by 13 fev. 2021
.jpg)
