Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 30 август 2017 г.

Story – IN MEMORIAM

IN MEMORIAM

    Бай Луканов! Е-ей, Бай Луканов!

    Аферим бе, бай Луканов! Виж, тъй те харесвам. Няма да им се даваме на разни драскачи по газетите. То как е тръгнало, и на раменете ни ще се качат акъл да дават... Туй както и да е, ама да вземат да пишат как си си бил устроил покрив над главата за теб и семейството ти... E-е, това вече на нищо не мяза. Може ли да не им издърпаш ушите на таквиз?

    Те какво си въобразяват! Ако за Иван и Драган всеки може да си драще, що му текне на ум, това тук е ръководител на правителството, бе! Ми ний трябва да пазим авторитетя на таз наша чиста и свята република. Фърлят кофите с помия връз тебека, живия символ на човешките свободи и на демокрацията, а то цапат бляскавий образ на Майка България пред Европа и пред наште сакъ приятели янките. Въх, отиде ни имиджа!

    Изхвърлили му били с полиция багажа на улицата... Че кой пък е тоз к.т.н. инж. Оризарски, Иван Оризарски
*, та ще ми се жалва! Кой му дал това право, питам, да занимава не само правасудието, ами и цял един конгрес на нашата Партия-столетница! Да не си му изнел грънците и чергите па ти! Да не би баш па ти да си го заплашвал с Държавна сигурност и Управление за безопасност и охрана към нашто родно Политберо?

    Пък и кой ще да е чул някой да го е заплашвал? Свидетели има ли? Санким, напълнил гащите, толкоз се притеснил… А ето проявява смелост да търчи да се жалва, явно не се е баш посрал от зор. Колкото до свидетели, не вярвам да се явят. Тук е България, бе, ееей, тук народът – хем завистлив и хем шубелия. Па и ти естественно нищичко не знаеш!

    Да би знаял, щеше ли да си нанасяш покъщнината? Ама че камфуз, мама му стара!... Хич, бива ли и да си помисли чиляк, че ще допуснеш таквоз нящо, да страда някой си eнджилер к.т.н. зарад тебе. Ти, дето и на мравята път сторваш. Ама на! Немало кой да те уведоми. Е вох, е вох, е вох!

    Неизпипана работа, гиди майкя му врачанска!

    Поне адреза да не би дали газетите. Сега кьораво и сакато току ще се фукне да занича като как сте се наредили с госпожа Луканова в онуй апартаментче на улица "Латинка", нумер петнаесе.

    Пък си мисля, що да си го слагаш тоз дерт на сърце. Го-оооляма работа, те малко ли ни лъжат! Строил бил г-н енджилерят със собственните си ръце туй жилище... Ми то са сто дивендисе и един квадрата жилище бе, аланкоолу! Как тъй сам си ги построил? Сигур си крал. Еще пясък от Искъра, еще бичмета от Борисовий дървосад
**, еще пирони от Кремиковци.

    Ама пък може… може да се докаже, че е строил, като е крал. Свидетели ще се намерят. Може и аз да поназнайвам туйцък-онуйцък, да се явя пред съда в твоя подкрепа. Хора сме, българи най-сетне, една ни майка раждала, дет има една дума, ще си дадем по едно рамо в сублимен момент. Аз на тебе сегинка, утре ти пък на мене. Важно е делото ни да будет працветается, и как беше там твоят девиз в животя и полютиката – "Да се не срамуваме от себе си"
***.

    То от какво ли по-напреж да се срамуваме, ама нейсе, запуши я!

    Идеално заглавийце му лепнали наште в "Дума": "Г-н Луканов опровергава клеветите и ще потърси съдебна отговорност"... Та пишат на 6-ий юни того в "Демокрация", и твоя милост пак на шестий моментално отговаря писменнно. Върнал си се вечерта уморен от държавни дела и прочие, отваря госпожата портата пред тебе и оооп!... "Демокрация" в суратя – тоз седесарски парцал! Вечерял-невечерял, каталясал, брадясал... и кво, седнал си да съчиняваш, собственноръчно отговор:

   
"В столицата и в страната отдавна се разпространяват слухове, а именно, че опозицията"... и т.н. "последен и отчаян опит да склони нашия български избирател на своя страна"... и т.н. "засягат различни аспекти... (красива дума, ашколсун – ассспекти!) от моята обществена дейност и личния ми живот"... и т.н.
"че една сляпа ярост се стовари (и стовари е харна дума!) върху мен в този момент"... и т.н. "При тез масирани клевети и лъжи срещу моите другари щях да понеса твърде тежко такова недоглеждане"... и т.н. 

    Туй горньото е и от Шекспирт по-драматично. Я да взема аз да си го запиша в тефтеря. И подире: 
"чисти лъжи и полуистини, и инсинуации... съм впечатлен от факта, че вестник "Демокрация" се вижда принуден да се осланя на хора като Тодор Живков и Огнян Дойнов".

    Лелеее! А па че кои са тия Живков и Дойнов, бе? Не ги познаваме, ама ха! И Оризарски, ей го и него, келешът му с келеш! Хубаво казваш, че нямаш честта лично да се познаваш с таз нагла личност Оризарски. Чел си нейде в криминалната сводка нещичко (?!) относно неговия духовен облик, ама в кой вестник беше? Пуста памет, за кое по-напреж!

    И моля ти се, проскубаните гарги от синия парцал "Демокрация" ровичкали и по документацията (за апартаментчето, де). Няма да додат лично тебе да питат като хората, ами подло и в гръб – ай тъй на!... Хряяяяс, в бъбрека. Амче ти нали нямаш какво да криеш, нямаш и от що да се срамуваш в твоя интимен и обществен живот.

    Ай, че абдали!

    Едно нещо ще те замоля, Бай Луканов. Не заяждай се с моя милост, молим те... Какво лошо си видял от мене, та говориш за Байганьовска бруталност и безочие? Е, може ли таквоз нещо!!! Ако утре, да речем, не дай си, боже, стане некой сакатлък при броенето на бюлетини и писане на протоколи, кой друг освен Бай ти Ганя ще ти се притече на помощ, а? Кой??? Питам, и отговор не ща.

    Всички сега яко преданни на правителството ни ще се разбягат като плъхове из тонущий "Титанник". Пази, Боже милостиви, от предатели и кокошкари! А ако те е яд на вестникарчетата, съди ги, скъсай им шортите, щом ти е кеф, но с Бая си Ганя... не те съветвам.

    Та аз живота си за теб давам, бре! Ако искаш да знаеш, за таз наша Партия на най-достойните аз такваз агитация по села, паланки и катуни съм организирвал, съм играл на криеница с полицията, съм се скитал бос по шумата, съм страдал, жадувал, гладувал, нагъвал коравия краищник с пита кашкавал в гората, че...

    То грехота баш сега да си вадим един-другиму кирливите ризи. Точно баш кога удържахме и тойзи път управлението и й въртим куйрука на Майка България пред Запада, и кога Запада вече ни се радва кат на зряла попска круша, дето сама му се навряла в устата, ний патриотите ама хич нямаме повод да се цепим. Тъй де! Ред, Законност и Справедливост му е дамара. Свобода на съвестта, бабам, и по-строга вътрешно-партийна дисциплина, че демокрацията си е демокрация, обаче сиренето си е с пари!


    Юний, лето (не се чете) от Христа

    С чест и почитания: Г. Балк.-ский, бизнесмент, собственник на казан с изгледи да стане един ден комбинат за розово масло

    Послеслов:

    Четохте ли, Бай Луканов, що писал тоз нещастник Оризарски в броя от 15-и юний того на страница четвърта в "Демокрация"? Писал: "Очевидно вие не сте запомнили името ми не за друго, а защото се събуждате в жилището, което построих на законно основание и с мои средства и в което живях около десет години". 

    Ай че наглост! Ай че безочие! Тъй да те кепази баш пред изборите... 

    Аз се питам що дремят наште, че го не попритиснат малко, та повече да ни не излага. Срамота! На някои главни прокурори и министри от правасудието ще се наложи да им се опънат по-ячко ушите, дето позволяват на опозицията да си вей байряка.

    Цял обладан от Ваший образцов пример, съм вечно и до гроб Ваш!

    Още веднъж чест и почитания: Сущий. Подпис: (не се чете)



* * *
    Текстът – в бр. 11 от 1990 г., вестника на първата регистрирана след 10.IX.1989 г. Демократическа партия в България, "Демократическо знаме" – Пловдив.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 31 avg. 2017
___
* Действителна личност, случаят нашумя по медиите през пролетта на далечната 1990 г.
** Така глезено наричат сладникавите софийски поети Борисовата градина в столицата.
*** Личен девиз на г-н Луканов, според изявленията му около този случай. Бел.м., tisss. 

вторник, 29 август 2017 г.

Публицистика – МАГИЯТА НА ПИСАНЕТО

МАГИЯТА НА ПИСАНЕТО

    Чисти листове хартия, химикалка, чаша силно кафе, цигара и утринната свежест с тишината и трепета на изгряващия ден току над моето северно ориентирано, с изглед към Марица балконче, и аз – пред сгъваемата, удобна за писане походна маса. Какво повече е нужно за тези записки! Достатъчно ми е това вътрешно пространство, населено с образи и случки от преживяно и чуто през изтеклите дни, месеци, десетилетия; и като отправям поглед, т.е. вътрешното си (като у всеки човек) зрение, съзнанието уголемява изплували настроения и страст от миналото; и застават пред мен хора и събития, които като че само това чакат: да ги нарисувам, доколкото мога, с думи.

    Думите се подреждат от само себе си в стройни низи, в изречения и пасажи като ята от риби с блестяща ризница от люспи в необятната шир на океана, такива едни плашливи, а излъчващи енергия, своенравни, всякак склонни да се отклонят ту в една, ту в друга посока заради капризи на подсъзнанието. Аромат, шумове или звук, дреболия около мен е в състояние да ги изкуши и те внезапно изплуват пред учудените ми възхитени очи.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 30 avg. 2013 – edited 30 avg. 2017

понеделник, 28 август 2017 г.

Документи – КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ С ОБИЧАЙНИТЕ ТРОЛОВЕ

КУЛТУРНА ДИСКУСИЯ С ОБИЧАЙНИТЕ ТРОЛОВЕ
    17 август 
    George C. Boyadzhiev:

     - СТАЛИНИЗЪМ ИЛИ БОЛШЕВИЗЪМ... ПЪРВИТЕ МАСОВИ ЕКЗЕКУЦИИ В НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. По статия, публикувана в руски сайт, вж. http://maxpark.com/community/3782/content/3344468

    Георги Вълчанов
    - Болшевизъм или Сталинизъм? Глупости! Първите концлагери и извършваните екзекуции в тях, са създадени в Австро-Унгарската империя по времена на Първата световна война...

    G.C.В. към Г. Вълчанов за репликата "...Първите концлагери и извършваните екзекуции в тях са в Австро-Унгарската империя по време на Първата световна война"

    - Аз ли, Боже, криво ти се молих, ти ли, Боже, криво ме разбра! Става дума за МАСОВИ екзекуции.

    Г. Вълчанов
    - Браво, бе! И според тебе колко екзекутирани на ден трябва да бъдат, за да говорим за масови... и обратното? Дал ли си някакви критерии, посочил ли си данни за съпоставимост? Най-лесното е да се обърнеш нагоре към Господа и да завъртиш броеницата, както си и направил...

    Живко Ангелов
    - Геноцидът над индианците, "подвизите" на англичаните в Индия, в Южна Африка са нещо недостижимо по своята античовешка същност. +0-те години в САЩ са несравними по обхвата на унищожение на фермерски стопанства и масовия мор по това време.

    Владимир Младенов
    - Първите масови екзекуции се извършват в Индия от англичаните. Следващите са в Конго когато е Белгийска колония. Пич, преди да пишеш глупости, научи елементарни неща от историята!

    Г. Вълчанов към Вл. Младенов: - И аз това щях да му посоча, но реших да спестя данни за невежеството му! Разбира се, първите масови екзекуции са в Индия през 1856г., веднага след въстанието на сипаите... някои даже са били завързвани на оръдията и палят фитила. А още по-страшни са тези в държавата Белгийско Конго, лична колония на белгийския крал Леополд II. Всичко за времето на колониално робство след 1880 г. кралят избил над 10 милиона конгоанци, практически 1/2 от населението.

   Невежите са най-лесно манипулируемата маса. Най-гласовити и кресливи не означава най-често срещани!

    G. C. В. 27 август 2017 г. 20:59

    Към Владимир Младенов & Георги Вълчанов:
    - Господа съдебни заседатели, намирам ви очевидно в кофти настроение, за което дълбоко съжалявам и искрено съчувствам. Може и да сте прави относно моето невежество, което се дължи на неблагоприятна семейна среда и лошите ми другари в махалата. Не ща да съм прав, искам да съм щастлив, господа. Поздрави!

    G. C. В. към Вл. Младенов по повод репликата "...опит да се измъкнете по терлици, но напълно безуспешен..."
    - Обаятелна личност сте Вие, г-н Младенов. Ето, можело значи да се пише и по темата. Поздравления!

    G. C. В. към Г. Вълчанов
    - Чети бе, Гьорги. Чети статията, с която биде открита темата. То четенето не е като писането.

    Г. Вълчанов: 
        - Ами, ще четем! Щом е за твое удоволствие...

    27 август 2017 г. 21:07
    G. C. В. към Вл. Младенов:

    - Благодаря! Тролене ли се казва да отклониш темата в посока кой е по-по-най, господа? Благодаря за вниманието, но темата е БОЛШЕВИЗМЪТ и пр. За сипаите в Индия и конгоанците от епохата на крал Леополд II вероятно друг път ще да обсъдите подробно и с тънкости. Още веднъж благодаря!

    П.П.: Забелязвам, и извод сте си извели, което дълбоко засегна моето самочувствие на типичен невежа.

    Вл. Младенов
    - Ако намираш щастие в невежеството, то бъди щастлив! И приеми моите съболезнования!

    Г. Вълчанов
    - G.C. Boyadzhiev, считай съболезнованията като удвоени!... Можело е да посочиш критерий, например, масовите екзекуции през ХХ век? А не изобщо в историята!

    Вл. Младенов към G.C.B.:
    - Добър опит да се измъкнете по терлици, но напълно безуспешен. Дадох факти, които опровергават тезата ти за най-масовите убийства. А и в посочената статия е пълно с цифри и факти, които нямат нищо общо с действителността и са оборени с документи.

    Вл. Младенов към G.C.B.:
    27 август 2017 г. 22:02
    - Ами мога, и писах!

    Г. Вълчанов към G.C.B.:
    27 август 2017 г. 22:03
    - Само за твое сведение: Най-новата история на човечеството, както си написал по-горе в заглавието, започва от 1779* г. - Френската буржоазна революция и превземането на Бастилията. За целта слушай "Марсилезата" и недей разсъждава чак толкова, вредно е за тебе... 

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 28 avg. 2017
___
* Годината е 1789 (вж. http://www.znam.bg/com/action/showArticle?encID=1&article=622781503 ), ала се отнася до Великата френска революция (1789-1799), а относно т.нар. Френска буржоазна революция историците и прочие умни люде си чешат езиците върху събития, случили се маааааалко по-късничко (вж. http://www.conseil-constitutionnel.fr/conseil-constitutionnel/francais/la-constitution/les-constitutions-de-la-france/constitution-de-1848-iie-republique.5106.html ).

Ars Poetica – СБОГУВАНЕ С ДЯДО

Борис Ангелов – Дявола (4.VІІІ.1900 - 26.VІІІ.1972)
СБОГУВАНЕ 
С ДЯДО*

Безплодна, спечена земя.
Копаят двама нискочели.
А над ковчега на умрелия
е августовска мараня.

Отеква под небето свеж
звънът на кирка и лопата.
И се отваря сред Земята
най-неуютният градеж.

С очи в изровената яма
наоколо е моят род.
И сякаш не копаем гроб,
ами заравяме имане.

В безоблачния хубав ден
щурче под тока ми подсвирна.
Навярно дядо от Всемира
сигнал изпращаше. До мен.**

Добруджа, Тригорци, лятото на 1977 г.

Plovdiv, 26 avg. 1972 – edited 28 avg. 2017
___
* От сб. "Сутрин рано", изд. 1983 г.
** Пет години подир смъртта на дядо ми, в деня, когато е роден през 1900, т.е. три дни преди тридесетия ми рожден ден 7 август – на 4 август 1977 между селата Тригорци и Гурково край Балчик, докато с трактор беларус тегля ремарке с 4,5 тона суров силаж, преживях катастрофа, която можеше да е край на живота ми. Съвпадението – че още като студент през 1970 г. туркиня, състудентка от хасковските села, се вмъкна неканена в редакцията на студентската многотиражка "Софийски университет" само да ми предскаже за инцидента на връх тридесетия ми рожден ден.  
    Долу: Аз – праправнук на показно заклания от турците Ангел Керемидов през май 1876 за назидание на мегдана в някогашно Калугерово, и внук на Борис Ангелов - Дявола (4.VІІІ.1900-26.VІІІ.1972). Снимката на Борис Дявола е от есента на 1943 г. Ангел и Георги (брат му) Керемидови са сред имената на четници в Хвърковатата чета на Георги Бенковски върху паметна плоча в центъра на днешния град Калугерово, двайсетина километра северозападно от Пазарджик.

неделя, 27 август 2017 г.

Документи – МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТИХ И СКРОМЕН

МЕЧТАЯ ДА СЪМ ТИХ И СКРОМЕН

    Мечтая да съм тъй скромен, че сам да си изкопая гроба, да легна в ковчега и да произнеса кратко надгробно слово в своя чест, да запаля свещички в лапите на попа и гробарите, и като им помахам приветливо за сбогом, да хлопна капака над себе си. Притеснява ме само дали ще се намери кой да хвърли десетина-двайсет лопати тракийска пръст отгоре и да засее малко троскот в моя чест.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 27 avg. 2017

събота, 26 август 2017 г.

Публицистика – ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (2.)

ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (2.)

    Продължение от 09.10.1998.

    Като се обръщам назад към миналите 100-150 години от битието на моята нация, виждам чистосърдечна наивност и вяра в кумири, въздигнати почти като туземски идоли. Кой ги е изработил тези чудесни образи на химерата?... Че кой... Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Фердинанд, Благоев, Стамболийски, коминтерновските емисари на Москва у нас... Всеки от тях по неповторим свой начин потиснал християнската представа за човека, по свой начин впрягал себе си (а то значи: и своите последователи) в едничка страст да се самопожертва в името на нещо ново, в името на Годо, който ето, всеки момент трябва да се появи на хоризонта, но все не се появява.

    Дали натискът над съзнанието на милиони Адамовци и Еви не е разрушил естествените механизми на обществения живот да се самоочиства от инфекциите и отпадъка на човешката ни природа? Оставям настрана какво самочувствие, каква сила на личната страст е нужна за тази простичка операция – не съм религиозен, но ме ужасява пренебрежението към обикновеното наше човешко съществование, към растенията и животните, към всичко живо и неживо около нас.

    Човекът като че са го предвидили единствено за пълнеж, като груб строителен материал за илюзиите на Някого, колкото и този Велик Някой да е обаятелна духовна материя. И защо внушават, че животът непрекъснато и непременно следва някаква посока?... Сега и тук, докато съм на този свят, докато дишам, работя и мога да си позволя да мечтая – не е ли това основното?

    Разговорите ми с бога съвсем не са в молитвена форма, изпълнени са със съмнения и скептицизъм; нима виждате нещо ново в това!... Но те са моя си начин да надникна в себе си. Бог ми е необходим не като повелител, комуто да целувам краищата на наметалото Му, а като образ за съвестта на шест или осем милиарда човешки същества на планетата. Не съм нищо повече от когото и да е; изкуството да се живее талантливо е в хармонизиране на вътрешния подтик с нравствеността на битието – нещо заложено сякаш преди притчата за сътворението на Адам от кал. И какво са "свръхчовеците" на Ницше, ако не са образи на грандоманията! Ако не го съзнават, то извинява ли ги? Ако се преструват, че не съзнават, по-зле за тях.

    Е, добре... А свръхчовек ли е Левски?

   
10.10.1998. 

    Снощи довлякох жигулата пред блока. Едната гума – спукана, акумулаторът – без ток (генераторът не зарежда)... Това са засега моите си констатации. Не говоря за калпавата работа, за нюанса на жълтия цвят, който бие на зелено и хич, ама хич не ми харесва, за грешките на автотенекеджията... Разбрахме се след петнайсетина дни да ида пак при въпросния Димо, че да пооправи някои грешки по покритието.

      
Димо е 28-годишен, кара ВMW – тъмночервено, цвят металик, страхотно външно и вътрешно осветление, озвучаване, удобства. Четирите тонколони леят писклива и мяукаща циганско-турско-сръбска чалга.

   Проживял във времето кротко и по съвест, кажи-речи, дваж повече от мангото-работар, не мога и да си мечтая за възнаграждение на даскалския ми труд поне колкото четвъртина от кяра на Димо, нито пък че ще седна някога зад волана на кола като неговата. Това е жалкото – че ме гризе завист и бесовете ми налитат не върху друг, а срещу мене си. Инак Димо ми е симпатичен: сериозен, експедитивен, най-важното – не си изпуска из очи изгодата. Знам какво ми взе в повече, ей тъй... нехайно, като недоглеждане уж – но си трая. От четирите литра боя употребил три; дадох му допълнително пари да купи кутия шприц-кит, а китосвал само с шприц-кита, който му занесох с боята. Дребна работа, а ми чоглаво: що ме прави на глупак, за сто лева се пазарихме, дотук ме е изръсил над сто и петдесет.

    Момченце, прогърмява ми в ушите, зарежи книжните занимания, стани един Димо! Яж, пий и се весели, и ще си честит, ще имаш и за приятели, ще си господар на себе си, ще помагаш на деца и роднини. А сега...! На щерките какво даде?... Нищо, освен горчивия привкус, че са рожби на неудачник, та хората наоколо ги гледат като сираци, и по-зле – като да са изоставени от тебе, никаквецо, заради книжките.
    И ето го върхът на унижението – четири черни като кюмюр циганета тикат току-що боядисана, досущ като автомобилче от панаирджийска въртележка разбрицана таратайка, по която всичко скърца, стърже, почуква, трака, тресе. Събота вечер. Чудесно лято. Сезонът на радостта и веселието, на сладките авантюри. Наоколо свистят мощните двигатели на блестящи лимузини, ще те издухат дори само с присъствието си върху асфалта, и ти – с череп потънал между щръкнали раменца, свил се в така свидната твоя тенекиена каручка, прекосяваш многолюдния празничен булевард по Пътя за Цариград като същински завалия, че и като нарушител на Правилника за движение и управление по пътищата. Да те оплакват ли, или да ти се смеят? Колко са изобщо вересиите, с които си се оправял криво-ляво в нескопосния си досегашен живот! И на кого да си пример? Пример... Боже мой!

    Материалното ти се плези от всеки ъгъл, от всяка фасада на благополучието, право в очи те прострелва, почуква те с пръст по челото: "Ей, де ти е умът! А? Живее ли някой в таз кратуна! Като си умен, що си беден?" И що да отговориш; в планината, в пустинята ли, или в манастир ли да се скриеш от обидния факт, че не си дори от статистически нормалните! От друга страна, дали пък точно този вечен недоимък в материалното не е цената да си в съгласие със себе си? Че богат ли е Омир? Ами Сократ? А Паисий, Софроний, Любен Каравелов, Левски, Ботев, Петко Славейков, Алеко, Вапцаров. Тези българи* нима тънат в разкош! Повечето от тях – недохранени, дрипави, скитници, хора, дето не ги свърта на едно място. 

    Ей от таз обреченост чат-пат дотежава, а инак – що! – нима не си щастлив?

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 27 avg. 2017
___
* И Омир, и Сократ в моите си размишления са преди всичко българи. 

Публицистика – ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)

ТЕХНОЛОЗИ НА ВЛАСТТА (1.)

   
08.10.1998.

    Внучката Невена навършва днес четири години. Още се питам какво общо имам с това своенравно момиченце. Виждам, че е "отворено", любознателна душица, не ми харесва, че отрано се научила да се налага над "онези" баба и дядо. Нашите комуникации с невръстната госпожица засега са бая объркани, неясни, грапави. "Обичаме се" е силно да се рече, но и двамата май усещаме – доколкото разбирам нейното кокетство, притворство и скрит интерес – че от застиналите ни отношения след време може и да избуи нещо силно и ясно очертано. Няма начин, повтарям си, няма начин, нали е моя кръв, моя семка! Като си давам сметка, че в гените й се плискат послания и от потомствената моя памет... Бр-р-р!

     09.10.1998. 

    Има дни, когато всичко, което дотук съм писал, ми се вижда безсмислено и суетно. Никаква съпротива... Няма ни възражения, нито отрицания. Замахваш с рапирата и тя потъва в желе от апатия, леност, безмълвие. Но не е тишина продуктивна, а вид овче щастие, което емен-емен да ме залее... Не е ли това ситното плетиво на собствената ми посредственост!

     
В книгата на Абдурахман Авторханов "Технология на властта", том II, цитат от Ницше ме хвърля в потрес, съзирам бездна: по ръба на пропаст страхотна сякаш съм вървял... и ето, иде Спасителят в ръжта от метафората на Джеръм Селинджър, заимствана от шотландския бард Робърт Бърнс. Ей ти, момченце, което безгрижно си играеш в цъфналата ръж, дали би оцеляло, да не пърхаше твоят ангел небесен над главицата ти рошава? Защо си на този свят! Не са ли напразни усилията ти да подредиш някак хаоса от впечатления?

    И как се смиряват самонадеяните ни пози в унили, уж човеколюбиви сенки! Остава единствено хвалбата, че някога, е-е, да речем, преди хиляда години... нещо рязко и значително си сторил. Пак сладки лъжи!

    За да се създаде една светиня, трябва да се унищожи друга светиня, такъв е законът – цитира Ницше авторът на "Технология на властта". И по-нататък: Не се оставяйте да ви заблудят: "великите умове" са скептици. Мощта и свободата, които произтичат от силата и свръх-силата на ума, се доказват чрез скепсис. За основни неща (по отношение на ценност и неценност) хората на убеждението не могат дори да бъдат вземани под внимание. Убежденията са затвори. (...) Свободата от всевъзможни убеждения принадлежи на силната страна. Всяка страст – основа и власт на битието, още по-ясно, по-деспотично отколкото е тя самата, взема целия му интелект на служба (на делото). (...)

    Много се постига само по пътя на убеждението. Голямата страст има нужда да използва убеждението, но тя не му се подчинява – тя умее да е суверенна. Обратно – необходимостта от вяра по отношение на безусловното "да" или "не" е необходимост на слабостта... "Човекът на вярата", всеки "вярващ" неизбежно е зависим човек, който не може да поставя цел... "Вярващият" не принадлежи на себе си, той може да бъде само средство... той се нуждае от някой, който да го използва. Неговият инстинкт оказва особена чест на морала на самоотрицанието. Всяка вяра е самоотрицание, само-отчуждение. "Вярващият" не може да мисли кое е "истинно" и кое "неистинно" – мислите и оправданията в това отношение би станали причина за незабавната му гибел. Патологичната обусловеност на неговата оптика прави от убедените хора фанатици – Савонарола, Лутер, Русо, Робеспиер, Сен Симон – антиподи на силния, станал свободен дух, макар че великата позиция на тези болни мозъци, тези епилептици на понятието, действа върху масата... (Вж. цит.съч., с. 28-29 и по-нататък, с. 30.)

    "Ще дойде време – твърди Ницше, – когато с името ми ще се свързва нещо чудовищно – кризата, подобна на която е нямало на Земята, най-голямата колизия на съвестта, решението, насочено срещу всичко онова, в което досега са вярвали, очаквали и смятали за свещено... Тогава цялото понятие политика ще се превърне в духовна (идеологическа – бел.м., tisss) война, всички устройства на властта на старото общество ще бъдат вдигнати във въздуха – те винаги са се крепели върху лъжа: ще има нечувани досега войни на Земята. Започна от мен, на Земята ще има голяма политика."

    Авторханов отбелязва след цитата: "Без Ницше няма как да бъде разбрана философията на сталинистите". И тъй изяснява, че сталинизмът и фашизмът са духовни рожби на една и съща философия – за свръхчовека, който свръхчовек имал "свободата" и "силата" да пренебрегва Десетте божи заповеди..

    Питам се: А къде съм аз, българинът, в тези протичащи с главозамайваща скорост духовни превъплъщения на Злото. Човечеството се накланя полека-лека към американизма, т.е. към консумативния инстинкт. Като опитни бели мишлета световните масмедии ни настройват на определен градус, така че да виждаме предварително подбран специално за нас сектор от нравствеността. И ние се впускаме да дирим щастие не в качеството на личността, а в количественото натрупване на знаци, свидетелстващи за престиж, могъщество и материален просперитет. Инстинктивната тревога, заложена у нас, сочи традицията като временен заслон от яростно налитащите вълни на бездуховност: секс-мания, наркотици, сциентизъм, генно инженерство, битови насилия, унищожителни свръх-оръжия, изсичане на горите, замърсяване на флората, екзекутиране на цели видове от фауната със смъртоносни отрови в промишлени дози...

    Злото е навред около нас; в нас обаче е богът, т.е. собствената ни съвест. Но на кого да обясняваш!? Не е ли твърде слабичък твоят глас! Кой ще чуе? Освен всичко друго, и традицията не е нещо непреходно, и тя непрекъснато променяйки се, поема от наркотика на потребителската еуфория и ни праща в плен на развихрилата се в адски мащаби, нахлуваща откъм благоустроения Запад планирана пошлост.

    Следва

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, edited 26 avg. 2017
–––
* Илюстрации: Горе: Лу Саломе (1861-1937) и Ницше (1844-1900), вж. https://dama.bg/article/lu-salome-muzata-na-nitsshe-rilke-i-frojd/9486/; долу: Партията ГЕРБ агитира.

Ars Poetica – ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

ГИБЕЛТА НА ПОДВОДНИЦАТА

И свърши кислородът.
На дъното лежа.
Изгубих ход и връзка,
оплете ме лъжа.
Гори акумулаторът.
Стотонен пласт – над мен.
Торпедата ръждясват.
Пулсирам в тежък крен.

Наоколо – мълчание,
у мене – теч и хлад.
Не трябва да остана.
Животът – просто ад!
Коварно перископът
стърчи във моя чест.
Девето денонощие
от своите – ни вест.

В скалите – сам, приклещен,
задавен в кръв и пот.
Кръжи отгоре бесен
вражеският флот.
На дъното... На дъното...
На дъното лежа.
Сега от мен зависи
дали ще издържа.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 maj 1981 – edited 26 avg. 2017

петък, 25 август 2017 г.

Ars Poetica – ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ

ПЛАЩАНЕ НА СМЕТКИТЕ


В кръчме квартално, в едно ресторантче, ах...
Детството си и моята Първa любов видях.

Тя б
еше млада и ужасно красива,
облечена скромно в костюмче сиво,
усмихваше се на своя мил кавалер,
а той – от своя страна, гледаше нея,
когато към тях пo чакълестата алея
приближаваше прашен суров офицер.

Госпожо! –
обърна се към дамата офицерът напет
и заговори с глас на поcрeдcтвeн поет: –
Износих два чифта ботуши, 
докато ви намеря,
за да предам
вам, 
госпожо,
неприятната вест,
че
ваш ученик строши прозореца днес
и за наше, госпожо, огромно съжаление
 се оказа стъклото на нашето упрaвление
и естествено
значи,
понеже,
защото,
обаче
вие го обучавате и възпитавате уж за добро,
носите отговорност за това
обществено зло.

Моята класна красива за миг пребледня,
люшна се като млада неокосена трева
и кавалерът й прихвана я, взе да я успокоява
колко e зле да cи учител в тази наша държава.

И ние – девет хлапенца – стоим отстрана,
ровим с боси пети черната Родна земя,
и гузност внезапна ce просмукa тогава у мен
като семенце, пуснало корен в родния чернозем.

Eтo тази печална картина до днec ми остава
образ на нeщатa в cвиднaта наша държава:

– кръчмaтa с воня на препържена риба;
– вечерта в Пловдив печално задушна;
– тишината от сълза под нечия мигла;
– офицерът c изтърканите cи подметки
и вкусът на мeднa монета в устата,
когато друг плаща моите сметки.

Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 7 avg. 2000 – edited 26 avg. 2017
____
* Илюстрации: Аз в забавачката, 6-годишен (горе); двата прозореца на моето детско царство (долу).