ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (825.)
Пази ме, Господи, от хора, които съм смятал за приятели; от враговете мога и сам да се пазя! Предателите се появяват в живота ни, за да ни изпитат. – Аноним (1947)
17 avg. 1982
ДОШЪЛ СИ ДА ГОВОРИШ*
На Тодор Чонов (1945)
Дошъл си да говориш с мене –
нахълта мраз в кристалния покой,
защо така ме гледаш притеснено,
откри ли, че не съм ти свой?
Предателството скъпо се заплаща,
лицето ти бих пръснал със юмрук,
но ти като жена ще се разплачеш
и целият ми гняв ще е дотук.
Ала това е непредвиден порив –
разбираш ли, ужасно ми горчи,
човек се учи първо да говори,
а цял живот се учи да мълчи.
нахълта мраз в кристалния покой,
защо така ме гледаш притеснено,
откри ли, че не съм ти свой?
Предателството скъпо се заплаща,
лицето ти бих пръснал със юмрук,
но ти като жена ще се разплачеш
и целият ми гняв ще е дотук.
Ала това е непредвиден порив –
разбираш ли, ужасно ми горчи,
човек се учи първо да говори,
а цял живот се учи да мълчи.
Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа
Plovdiv, edited on 09 dec. 2021
Илюстрации:
- На кея в Несебър, август 1990.
- Когато гръм удари, как ехото...
___
Из разговор по skype с инж. Тодор Ряпов (1947):
– Между другото, стихотворението си има и конкретен адресат. Среща ме на улицата пред някогашното пловдивско издателство Илия Зайков (1944-2011), дето ми се е зъбил: "Що не умреш, че да ми освободиш щата?" – и ми казва: "Разбра ли, че не сме ние (?!) причина да те уволнят от "Комсомолска искра"? Били са ти шута онези там отгоре". Някога, през 1980 г. в редакцията след оперативка в стаята на главния редактор Петър Кошутански (1941) щях да го пребия, когато ми изсъска: "Ей, помак, ти си едно малко фашистче!" И като се надвесих над него, както се бе излегнал в един от фотьойлите в канцеларията на главния редактор, навири ръце и крака като котка злобарят му със злобар. С Илийката, Бог да го прости, се знаем от 1963 г., когато в редакцията Никола Джоков - Джоката (1934-2000) ни сбираше дузина гимназисти от Пловдив и Асеновград в кръжока му, приети с конкурс, и всеки четвъртък надвечер в редакцията на IV eтаж на младежкия вестник "Комсомолска искра" срещу хотел-ресторант "Тримонциум" правеше сбирките.
– Бил си му конкурент на Зайков още оттогава. Може пък той да е бил помак?
– Знам, че е от село. На сватбата му с Дарина – първата му съпруга, ходихме двамата с Емил Калъчев (1932-2013) в Брестник над Пловдив, голяма сватба беше. Някога местните тук го имаха за голяма надежда в младата поезия. Спомням си как поетесата Мария Широколийска (1946) му говореше веднъж: "Илийка, след години на шевната машина, на която сега се учиш в техникума (по облекло), ще й турят табелка: На тази машина се учеше да шие големият български поет Илия Зайков". Бел.м,, tisss.
.jpg)
.jpg)
