ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (698.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН

ПЛОВДИВЧАНИН (698.) 

  За кратко сме тук – колкото да усетим Вселената край нас и вътре в нас. Безстрастно погледнат, животът е печал, краят винаги един и същ, но пък толкова е хубаво да съзнаваш, че си грешен и въпреки това, да ламтиш за още и още, и още, докато шепа пръст засити окото. – Аноним (1947)

  25 dec. 1991

ПОЛИТИЧЕСКА ПРОСВЕТА

Дами и господа българи!

Мъже и жени! Деца… Изобщо

граждани на „чистата и свята република”!

Виждам вашите честни лица

и си мисля, че ако нещо в България крета,

това е политическата просвета.

Изгонихме комунистите.

Сприятелихме се с империалистите.

И при нас вече идат засмени

техните президенти, министри и бизнесмени,

пратеници на папата и на Мохамед

идват, радват ни се: „Бульгаристан, прювет!”

Значи, влизаме в прекрасен тунел –

пред нас е голямата, ясната цел:

да разпердушиним до основи построеното

и да обърнем с главата надолу времето.

Задачата, значи, е твърде сериозна,

грандиозна, мистериозна,

обаче ний сме доказали многократно, че

с каквото и напоследък да се заловим,

правим го храбро на трески и дим.

Затова нашият славен, горд народ

разполага със Светия синод,

с достоен Парламент,

с достоен Президент

и с онзи красив балкански ентусиазъм

да се справим дори и с Еразъм*.

Нас ни обичат по цял свят днес.

Всички сме фермери и самураи по чест.

Ако някога Червената армия от раз ни превзе,

днес и Съветският съюз опъна нозе

и го понесоха надолу из трънаците

като сламено чучело, за смях на нациите.

Онез, дето квакаха „Да живей СССР”,

днес нагъват сол и пипер,

и ако поетът Вапцаров сега се събуди,

има мно-о-ого да се чуди.

Държавниците ни бродят по света и у нас.

Ръкопляскаме смело, а всъщност сме пас.

Кажат „Вървете!”, и ние вървим

през полета с лалета и дим необходим.

Лъжците ни лъжат. Крадци ни крадат.

Проститутки ни пазят. Полицаите спят.

Министрите ни просят по широкия свят,

а ний – по площадите: парад след парад.

Народът сме ние в бурна радост до шия,

а шепа нещастници плюскат и пият,

оригват се сито от телевизионния екран

и сексът се смесва с дъх на тамян.

Жужим и се радваме в тоя живот,

както разграбваме своя имот.

България цяла сега нази гледа

изпосталяла и кривогледа.

Прииждат помощи от чужди страни,

Европа над нашето щастие бди.

Самолет подир самолет от небесния свод

оглеждат внимателно тоя народ

как по площадите търка подметки,

докато те правят своите сметки

с порозовели от апетит лица.

А ние – като малките деца:

устремени,

стълпени,

в море до колени

мечтаем големи, славни промени

и сме радостни, и се смеем:

– Не стига, че ви живеем!**

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited 18 avg. 2021

–––

* Текст от сб. "Нищо подобно" (1992). Рецитали из Пловдив от онова време, в съпровод на пиано, цигулка и кларинет от професионални музиканти в местния Симфоничен оркестър изнасях въз основа на текстове от този сборник при препълнени зали в Стария град и пр.

Еразъм Ротердамски (1466-1536), вж. http://www.teenproblem.net/…/172…/20674-erazym-roterdamski/ & http://webstage.bg/…/1618-vazhvala-na-glupostta-erazam… ** В края на 1992 г. България е 9 млн. ж., днес, през август 2021 г., едва ли сме над 5 млн. Бел.м., tisss.