неделя, 16 юни 2013 г.

Ars Poetica - ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЗИМНИЯ СТУД



Дърво и камък от студ щом се пукат
и котката при кучето ляга да спи,
двамата си спомнят, че са съпрузи
и един към друг стават внезапно добри.

Той от бъбрежа й хич не се дразни;
тя преоткрива го с усет на котка
и така от студа вън с тръпки и спазми
любовта им сякаш се завръща в живота.

Бедрото си голо прехвърлила върху него,
дъхти му в ухото и той някак разбира,
че това е момичето, което тъй нежно
не го е целувало в тая квартира. 




Вън зимният вятър в клоните бръсне
както ножче, от бръснене съвсем изтъпяло.
Какво я прихваща? Нима не е късно
да чувстваме обич с цялото тяло?

Толкова свади, раздели, обиди,
женски капризи, мъжки измени...
А с тояжка куцукайки, Зимата иде.
Въобще, де остана топлото време?

И някой случайно ще зърне жената
колко е хубава, знойна такава,
ще й запечата с целувки устата 
и ще я люби, както тя заслужава. 





Ars Poetica - ПОСВЕЩЕНИЕ

 УЛИЧЕН МУЗИКАНТ КЪМ НОЩНА ПРИНЦЕСА, 

СВРЯЛА СЕ В КРЪЧМАТА ДА СЕ ПОСТОПЛИ 


На момичетата, които зъзнат край магистралите и
по булевардите на големите градове на планетата




- За една дяволита твоя усмивка
бих заложил петак или наръч сено. 
За две бих заложил гердан от мъниста,
а за три бих поръчал кана вино.

За целувка със обич – роза червена. 
Ако две са целувките ален колан. 
Ако виждам при туй, че си силно смутена,
аз сърцето си, мила, на тебе ще дам.






ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...