неделя, 8 март 2020 г.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (84.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (84.)

  В действителност май заприличвам на Суан, който – излекувал се от любовта си, въздиша: "Трябваше ли да си пропилея живота заради жена, която дори не бе мой тип!" Понякога се случваше – тайно, разбира се, да се проявявам и като глупак; изискваше го елементарната хигиена.

  Жан-Пол Сартр, "Думите", изд. 1967, с.113

   13.06.1999.
  Нещо като послеслов... Срещам снощи поета Минко Танев (1953) да се мотае из крайния ни квартал, около съседния блок. Изтупан, лъснат, изнежено-артистичен. "О-о! Ама ти тук ли живееш?" А после се обръща към луксозна кипра госпожица: "Анелия*, ела да се запознаеш. Това е Георги Бояджиев". Пожелаха да им посоча моето балконче. "Е, твоят е по-нов, по-различен е от другите балкони" – отбелязва Минко. "Ами не – отвръщам, – и другите са същите, само че съседите ги остъклили, та мязат на аквариумчета или на кафез за кокошки. Пък за мен балконът е да изляза на въздух." Вечерта показвам на Re. натрупалите се през последните три седмици мои записки и за края им, за съседните две странички, тя възнегодува: "Ето, пак си се олял. Оле-е, колко силно си се обичаме!" "Да, бе! – отвръщам, – И аз съм леко изненадан от това неочаквано завишено самолюбие. Сега ми става ясно, че не баща ми, и не другите, тук споменати, са основните ми образи. Излиза, че главният герой съм аз." "Ами онова за младия Лъв, то какво е! Не е ли пак оливане?" – не престава да ме боцка Re. и ехидно да ми се усмихва насреща, както само тя го може.

  И се наложи да обяснявам, че всъщност не става дума точно за моя милост Жоро Бояджиев, а за Младите лъвове, каквито сме изобщо всички ние в младежките си години. После обаче не пропуснах да й разправя какво отговорила втората съпруга на младия Хемингуей – Полин Пфайфър – на въпроса на случайно срещналия ги в Африка наивен немец кой е най-добрият американски писател. "Въпросната Полин Пфайфър, представяш ли си... без колебание и с висо-о-око вирнато носле рекла: "Моят съпруг, разбира се, че кой друг".** "Е да, обаче ти не си ми съпруг!" – отряза ме ехидно усмихна греещата аристократка насрещу ми и се спусна да ме целуне, но аз, от своя страна, ловко избягнах подлата женска маневра и изръмжах: "Идиотка!"


  15.06.1999. 

  За посвещенията. Към кого е обърнато лицето на тук говорещия... И за заглавията, които бих могъл да използвам като ключ за проникване в подтекста и философията на разказаните сюжети и размишления в тези записки, в тази нагла графомания. Бих могъл да посветя до днес записаното на Re., но тя знае, че я обичам отвъд всякаква логика и преди каквито и да са съображения и обстоятелства. Тъй че нека си остане капризната своенравна Re. там, където е: в сърцевината на мнението ми за живота!

  Да посветя записките си тук на щерките ми Вера и Надя? Хайде сега! Те знаят, че чувството ми към тях е стипчиво-бащинско. Не ща да им давам акъли под каквато и да е форма. Към хората от моята среда и поколение, т.е. към средностатистическия българин или източноевропеец? О! Че какво толкова точно пък аз мога да му кажа? И тъй, реших, че най-добре ще е тези записки да ги посветя на един по-възрастен от мен и по-мъдър приятел***, с когото често сме на различни полюси в политическите си пристрастия, ама пък сме на еднакъв хал, а мисля си: и еднакво привързани към Отечеството. Нека той да е! На него да е посветена наглата моя графомания.

  Обмислях няколко варианта за заглавие. "Лъв" е възможно най-кратичкото и най-безсмисленото; толкова много значения има, че – казвам си: ето заглавие тъкмо за мен, родения под знака на зодията Лъв, а и лъвът е символ на Българската нация от далечното минало, та до днес, когато българинът е по-скоро лъв с миша опашка.

  
БЕЛЕЖКА:

  Разбира се, седем години по-късно, други идеи са ми в ума и сред тях последната, доволно странна, е: на корицата на луксозно издадените томове от І до V, всеки от по минимум 300 страници, да стои името, с което се подвизавам в Интернет. Това ще е реверанс към този възможно най-отворен, най-демократичен форум за мнения и оценки, който – предполагам – най-после ще постави всяко нещо на мястото му – подлеца при подлеците, невежия при невежите, добрия човек при нормалните хора.

  И тъй, представете си сега снежнобяла гланцирана корица, върху която с нехайни червени букви е изписана думата tisss. И нищо друго, освен ситничко в долния ляв ъгъл, вертикално поставено, логото на издателската фирма "Студио ГАРВАН". Ама какво значи това "tisss", убийте ме – не бих могъл да ви кажа! Защото и аз не знам. В безсмисленото наглед съчетание понякога се таи закодирано най-същественото! 

  Пловдив, 27 септември 2006 година

Пловдив – най-древното жизнено селище в Европа

Plovdiv, edited by 8 маr. 2020

Илюстрации:
- Минко Танев – типичният представител на поетите у нас;
- Да не беше хубавата дяволита Re.,за кого ли бих писал!
___
* Вж. вестник "Арт-клуб", бр. 115 от април 2001 г., стр. 6 долу, стихотворението на поета Минко Танев "Полъх от руините", където има такива редове: "Антична моя, свидна Ани (...) Приех небесната присъда/ един от свитата да бъда..."
** Ник Нолак, "Хемингуей", изд. 1992 г., с. 48.

Емил (1932-2013)
*** Писателят Емил Калъчев. Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)   Роденият във Врабево, селце нейде сред Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колег...