Времето

Времето
Моята обсерватория

Общо показвания

сряда, 18 юли 2018 г.

Ars Poetica – ПРАЗНИК ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ

Годишнина от рождението на Димитър Списаревски* 
ПРАЗНИК ЗА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ

Като четиримоторен американски бомбардировач
бръмбарът рогач
със своята дързост и хулиганство
наруши българското въздушното пространство
на една черквица саката,
килнала се в селце насред планината.
И богомолци разни и разни баби,
така притеснени с техните слаби
познания върху бръмбарите въобще 

и върху бойната авиация в частност,
се юрнаха презглава да бягат
и се скупчиха на вратата,
където един си изкълчи ръката,
друг си изгуби в навалицата главата,
на трети и четвърти им се подкосиха краката
и от цялата дандания не стана ясно,
че това летящо е съвсем безопасно.

Обаче бръмбарът-рогач пикира,
блесна с острие като ислямска секира
в полумрака на Божия храм
и се заби точно там,
сред венците изсъхнали, изветрели,
в избелелите прашни черни дантели,
без някой да го гони
над изгърбените от старост черковни икони,
и с ръмжене диво и бясно
право в корема на Спасителя се хряссссна.

Объркан, учуден се отдръпна, подхвръкна
и се пльосна насред свещите запалени
в чест на Незнамкой си светия –
един от ония,
които вършат чудеса
и за таз работа са силно похвалени
в дебелите книги свещени
от отчета и мъдреци вдъхновени.

И му припари от живия огън тогава,
от тази под задника му жива жарава
и подобно Божия стрела
бръмбарът-рогач полетя
над площадчето, над селцето, където
два автобуса с подпийнали екскурзианти
не успяваха да се разминат и тъкмо
шофьорите им красиво се псуваха,
без някак все пак да се разбере
какво са им майките виновни
за тези техни клетви световни.

Бръмбарът, както си летеше – уморен,
а и понеже бе вече в черквата веднъж,
блъсна се в мустаците на онзи дебел мъж,
който – свалил шапка,
се бе покатерил върху капака
на бъчва с дъждовна вода
и зовеше през електрическа фуния:


"Насаааам, народе! Насам!
Тази вечер за ветераните от войната
ще са ни мезетата и вината.
Разполагаме с танцьорки харни, 
певачки, смешници
за храбрите наши оцелели войници.
Насааааам, народе! Насам!
Тук е гювечът голям".

И пред скупчените зяпачи
еуфоричният мъж дръпна патетична реч
и тъй дълго говореше и говореше, и говореше,
че бръмбарът отлетя надалеч.


И понеже слънцето юлско бавничко вече
зад планинския хребет залязваше
в сгъстяващия се невежествен мрак –
докато тълпата шумеше и се прозяваше
озадачена от крак на крак,
високо зад облака там в небесата
като кървава яростна капка в тревата
над цялата суета и над всички
заблестя бръмбарът подобно звездичка.

И тогава настана онзи върховен миг,
когато над смълчаните човешки редици
вместо "ура" се понесе протяжният вик
на умиращите от раните си войници…


Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 5 uni 2006 – edited 19 uli 2018
Илюстрации:
горе – бомбардирането на Дрезден, културната столица на Германия;
долу – баща ми Кирил (1922-1983) редник от Втората световна война, завърнал се с Орден за храброст от фронта.
–––
Димитър Светозаров Списарѐвски е български летец-изтребител, офицер, поручик, кавалер на ордена „За храброст“. Родът му е от Кюстенджа.
Роден19 юли 1916 г., Добрич
Починал20 декември 1943 г., Долни Пасарел
НаградаОрден „За храброст“.
Вж. https://btvnovinite.bg/predavania/nerazkazvanata-istorija-za-poslednite-migove-dimitar-spisarevski.html

Ars Poetica – ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ

ТУРЧИНЪТ НАДЖМИ

Бе русоляв Наджми, свенливият Наджми,
за турчин, мислех, трябва да е черен,
а той бе рус и луничав дори,
когато търсех си приятел верен.
Припалвахме преди да стане пет
и тръгвахме със двата беларуса:
аз – килнал нимбата на слаб поет,
а той – развял пред мен косата руса.
В онази добруджанска мараня
с две ремаркета всеки из браздите,
с по седем пласта бали и назад
по осем курса дневно съм отчитал.
И вечер в Гурково, в едно кръчме
ракия пиехме с големи чаши:
Наджми – свит в ъгъла и насаме,
а аз естествено – сред хора "наши".
Тъй гласовити, сладкодумни, тез
омесени от глина добруджанци
говореха за Българската чест,
за песни, за жени и за поганци...
О, как се възгордявах покрай тях,
гърди издувал, песните им пял съм
и късно посред облаци от прах
в Тригорци се прибирахме пияни.
Три дни преди рождения ми ден*
за малко с трактора да се претрепя
и "нашите" минаваха край мен,
че всеки норма гонеше човекът.
Наджми тогаз единствено дойде,
подаде ми ръка като приятел
и тежкото разбито ремарке
извлякохме двамина от браздата.
Седяхме дълго после във нощта,
несретата си кротко ми разказа:
при скъп любовник – милата жена,
с три рожби той – край майка си наказан.
Не рече лоша дума, не прокле,
в смирението му нямаше покруса –
обгърнал го с ръка през рамене,
по-близък друг до днес не съм почувствал.
Пловдив – европейска културна столица 2019

Plovdiv, 10 avg. 2007 – edited 18 uli 2018
–––
* На 4 авг. 1977 г. пълното с 4,5 т царевичен силаж ремарке с предно дясно колело заора в угарта край пътя между Тригорци и Гурково, обърна се на една страна и беларусът вирна предницата си повече от метър над земята. Там можеше да ми е гробът. Бел.м., tisss.