вторник, 29 ноември 2016 г.

Ars Poetica – В МАНСАРДА ВЕХТА...

В МАНСАРДА ВЕХТА...


В мансарда
вехта с поглед устремен
към звездното небе зад капандура
откривах, Господ
гледа точно мен
и чувствах се пленен от всичко щуро.

Котлончето ми беше фар, фенер,
кафенце за
премръзналите пръсти,
и две корички, свинска мас, пипер,
консерва копърка и лук две връзки.

О, Боже мой, какви пресветли дни
на топличко в сумрач
ната читалня,
виелица по Витошка
фучи,
а с книгите тук – нежно и печално...

И в мензата
пак риба, стар фасул,
десерт: ошав от ябълки и сливи,
но щом с чорба тумбакът съм издул,
мометата са трижди по-красиви.

Прибирам се по Руски окрилен,
а в "Грозд" решавам и да поостана,
където неколцина като мен
отпиват вино евтино от кана.

И
зъзна сетне, та от крак на крак
в очакване да дойде
автобусът,
внезапно
сред наставащия мрак
прострелва
ме едно девойче русо.

Насън я следвам после ц
яла нощ,
увит до вежди в старо
одеяло;
о, Господи, животът не бил лош!
кривя се сутрин в късче огледало,

мотая се с бръсначката в ръка,
докато се обръсна и се лъсна.
Животът не
бил лош, пак ще река,
кога не са ти
помислите мръсни.

Наивен,
беден, глупав, окрилен,
отново вън повлича ме тълпата;
на никой не му пука тук за
мен,
ала щастлив съм с жълто край
устата.
Пловдив – европейска столица на културата за 2019 година

Plovdiv, editet 29 noe. 2016

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...