ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1104.)

 ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1104.)

  Този ден от годината ми е особено скъп, връща ме към хладен и мъглив следобяд на дълбоката есен през 1991 година, като начало на интимна авантюра, продължила близо десет години. А дали едва когато изгубиш любима, разбираш какъв щастливец си бил и че за да си щастлив, трябва да си и малко нехаен? – Аноним (1947)

  21 noe. 1991

ГЕРБЕРЪТ*

Царица е розата – излъчва печал
и богатства, които не съм преживял.
Карамфилът е скучен любовник проклет.
Нарцисът носи душа на поет.
Полюшван от вятър, макът в полето
навява ми спомени детски в сърцето.
Синчецът следи маргаритката бяла
както оченце – мома напращяла.
Минзухарът е свеж удивителен знак.
Кокичето... знаем колко и как
в мразовитата пролет пробива снега
и значи храбростта му не е шега.
А пък лалетата – като мометата,
шумни девици с напъпили цици.
Гергините – като балерините,
с техните пусти колосани фусти,
целите – разкошно предчувствие.

Но ето че твоят гербер червен
избухва пред моя взор удивен
и виждам това зачервено петле
как над боклука изпъва вратле,
над вонящите люспи,
над огризките гнили
от банани и тикви,
от зелки и сливи,
над цялата тъжна смрад на пазара,
покрай сергиите и тротоара.

Продавачката казва:
– Да увия ли, значи,
три цвята в хартия за две десетачки?

– О, достатъчен ми е и един.

– А какъв си харесахте, жълт или син?
Един без луксозна хартия, от тез
ще ви струва ни левче по-скъпо от шест.
Шест лева... И ще отнесете един
на своя любезен и мил господин.

Какво са шест лева! О, нищо не са,
но когато ги нямаш, тъй много са те! –
и срамежливо, с въздишка в гласа
питаш за гербера в кофата смет.

– Тоз ли! – продавачката сива
боцва те леко с усмивчица крива:
– Вземете го, моля. За Вас е. Безплатно!

...И ето, ти идваш с цвете в ръката,
ти влизаш сияеща в бедната стая
и аз, като виждам това, вече зная,
че дошла си и вече оставаш у мен
с този гербер в ръката до сетния ми ден.

Пловдив – културна столица на Европа

Пловдив, edited on 18 noe. 2022

–––

* От "Порто Фино" (Последно пристанище), от десетте готови, оформени за печат през пролетта на 2004 г. ръкописа, които след неуспешния опит да си видя отпечатан веселичко-тъжния ръкопис "Историйките на ученика Ламски", като книга от 496 стр. със 120 илюстрации в стил "Семейство Симпсън", реших да не се занимавам повече с печатници, печатари и с пасмината велики фалшиви книгоиздатели – и да не си пиля никога повече нервите, както и да си хвърлям парите на вятъра за глупости. Не било писано, и толкоз! 

Ако нещо наистина заслужава, нека само си открие читателя. Моите дертове бяха дотук. Бел.м., tisss.