ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН
ПЛОВДИВЧАНИН (1515.)
...Виждате ли за какво елементарно нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, като че познавате всичките дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота... В тази мъничка цев е скрита много музика, прекрасен глас, а не можете насила да я принудите да проговори. Хиляди дяволи! Мислите, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на някое пискунче?... За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен. – Уилям Шекспир (1564-1616)
5 avg. 2007
ГОВОРЕЩИТЕ ВЪВ СЕНОТО
– Защо ти е таван, когато
небето цялото ще имаш
сред гроздове звезди?
небето цялото ще имаш
сред гроздове звезди?
– Така е, мила, но на лято,
когато нощите са тихи
и сгушена до мене ти.
когато нощите са тихи
и сгушена до мене ти.
– Иззад захлопнати прозорци
ухание как ще усетиш
от полските треви, жита?
ухание как ще усетиш
от полските треви, жита?
– Не ще усетя, но в умора
желая зиме в студовете
с теб да се приютя.
желая зиме в студовете
с теб да се приютя.
– При мен е тесничко и шумно,
съпруг и две дечица дребни,
аз – друга там.
съпруг и две дечица дребни,
аз – друга там.
– Така е, но това са думи,
а ти на мен си ми потребна,
че ми омръзна сам.
а ти на мен си ми потребна,
че ми омръзна сам.
– Какво предлагаш да направя,
нима съм луда да зарежа
граденото дотук!
нима съм луда да зарежа
граденото дотук!
– Но аз обичам те такава
очарователна и свежа,
по теб съм луд.
очарователна и свежа,
по теб съм луд.
– О, да! Чудесно е, мой мили,
ала не ще съм вечно млада,
така че... забрави!
ала не ще съм вечно млада,
така че... забрави!
– Ужасно е, че ще ми липсваш,
без теб навярно сам ще страдам,
целувай ме и си върви.
без теб навярно сам ще страдам,
целувай ме и си върви.
Така си бъбреха в сеното
онези двама, и защото
омъжена бе тя,
прегърнати, опиянени
един от друг току пред мене,
не ме усетиха в ръжта.
онези двама, и защото
омъжена бе тя,
прегърнати, опиянени
един от друг току пред мене,
не ме усетиха в ръжта.
Обърнах се и отдалече
реших, че трябва да ги пазя
от зли очи и тази нощ...
реших, че трябва да ги пазя
от зли очи и тази нощ...
С мъжа й пихме цяла вечер,
бедата си той ми разказа
и ромът му не беше лош.
бедата си той ми разказа
и ромът му не беше лош.
Пловдив – най-жизненото древно селище
Plovdiv, edited on 12 fev. 2024
Илюстрации:
- Наистина ли нямало по-сладко от откраднатото?
- Където двама се обичат, на ти със тях съм вече.*
–––
* Водим спор с по-голямата ми дъщеря и все си мисля, че не е права, а не мога да я убедя. И французинът Жак Превер, връстник на пазарджишкия ми дядо Борис Дявола привличам на помощ, и резултатът е пак същият, уви!
.jpg)
.jpg)
.jpg)
