четвъртък, 7 ноември 2019 г.

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО НА ЛЮБОВНИ СТИХОВЕ

СЕКСУАЛНОТО ПРИВЛИЧАНЕ И ПИСАНЕТО НА ЛЮБОВНИ СТИХОВЕ
Четиво с продължение

  27.07.2005.
  
  Сънувах нагарчаща романтично-сексуална авантюра с момиче от кръга познати, и тъкмо посягам да запиша историята заради лепнещата печал, която ми припомни в каква зависимост бях изпаднал от бивша моя любима: същото русоляво безлично същество, безредно не, ами направо безогледно обслужващо се с мъжете, и точно заради това изкушаващо ме да го покоря. И така в съня, предизвикан и от моите си щури амбиции, едва не се станах отново жертва на умела самка-ловец. Ловуващата самка ни привлича с чара на сексуалното изкушение, което за всеки нормален мъж е жестоко предизвикателство. Така го улавя в мрежите си като насекомо в нежна на вид, но жилава паяжина.

  О-о, любовната страст съвсем, ама съвсем не е идилична хармония и смиреност, както посредствени артисти предпочитат да ни я представят! Бих я оприличил на буйство сред здраво препиване с вино, когато разумът повече не може и не иска да те възпира, и уравновесени, важни, авторитетни иначе мъже започват да се държат като слепи палета, приквичават немощно – лакоми, изгладнели, търсещи топлинка, търсещи... да сучат. Не бих си позволил в никакъв случай, колкото и освирепял да съм от желание, да преследвам безогледно момичето-самка.

       Преследваш ли я, бяга; не я преследвай ти. 
       Почакай, не плаши я  сама ще долети

съм писал в стихотворението "Жена" преди над трийсетина години. Сексуалното привличане (не-любовта) е сражение между два типа воля и страст – женската и мъжката. Жената залага капани, препятствия, да се увери, да е сигурна, че самецът насреща си заслужава да го допусне до себе си, да му се отдаде, да го приеме за водач, и едва тогава да му се подчини. Но женското подчинение е изискващо у нея. И ако мъжът престане да носи ново (в духовен смисъл), да създава онова особено неспокойствие у нея, което е именно тръпката на Любовта, тя просто го изоставя и обръща очите, сетивата си, достойнствата си към някой друг*. Да не обвиняваме момичето, когато ни изненадва с любовна авантюра извън отъпкания коловоз на всекидневието. Женската изневяра е наказание за мъжката ни леност, за духовната инертност, скука и еднообразие у партньора – любовник или съпруг.

  Та от снощния си сън се измъквам като беглец от вражески плен. И сега хем ми е тъжно, че потурчих**, т.е. унищожих аромата на изкушението, хем ми е ведро, че не залитнах да се затичам подир отлитащата, разперила крила в еуфорията си по друг мъж жена. Наистина, екзотично съчетание от тези две настроения! Ето значи, повод да включа и този цикъл от дузината стихотворения-газели*** от по шест двустишия всяко, писани като че ли специално по тази тема за сборника "Порто Фино". Та така собственият ми живот подсказва чрез сънища как да си пиша стиховете и книгите.

  Вчера по обяд, като тръгвах за училищното си дежурство (петчасово следобедно безделие в очакване някой да подаде някакви документи и аз да ги отбележа във входящия училищен дневник), гледам, сбрали се съседите от целия жилищен блок, а под козирката на съседния вход подпрян лъщи варакосаният капак на ковчег...
На 58 години си отишъл Ванчо или Ванчо Локото – един от компания картоиграчи, смукачи на бира и ракия край тава мешена салатка, евтин салам или кюфтенца в късните летни вечери. Та ме жегна: какво ли у тези гласовити мъже ме дразни? 

  Бях ги кръстил "Групата на Шаро, или на осъдените на смърт", защото откривам: нямат вече мечти, предали са се духом, отпуснали са се, та и жената до тях повече не ги изкушава иначе освен обект на циничните им лакърдии, все като изскокнали от пошло тв-шоу, а и на повечето глуповати, просташки, изпълнени с разкривена муцуна, идиотски жестове и пресилено гримасничене (с претенцията да са смешни, но те не са смешни, а тъжни) шоута по българските тв-канали. Вижте как се кривят, преиграват с опулени зъркели, как бъбрят пошлостите и цинизмите си. Та за каква духовност, за какво човеколюбие и любов говорим!

  Следва

 1. Много хора искат да се докажат. Някой, чрез съпрузите си, други с книгите си. Суета! karakas #2815583 - 09.07.2011 10:05 [Re. tisss]

 2. Прочетох с интерес, но от датите става ясно, че са минали години от времето, когато си писал това, и сигурно имаш нови неща да добавиш по темата; годините може и да са променили възгледите... Надявам се да има продължение. skarlet. 
#2821923 - 25.07.2011 23:25 [Re. tisss] http://forum.all.bg/showflat.php?Number=2813771&page=0

Пловдив – столица на културата, Европа 2019

Plovdiv, edited by 7 noe. 2019

Илюстрации:
- Амедео Модилиани (1884-1920)****, Полегнало тяло, 1917 г. (горе);
- Пиер Атенян (1525-1550) – изпълнител на мелодии за танци (долу).
–––
* Граматически правилно е тромавото "към някого другиго".
** Толкова дълбоко в генетичната ни памет на българи е отвращението от всичко турско, че "потурчвам" в разговорния стил метафорично бележи унищожение, съсипването на каквото и да е ценно. "Потурчено" ще рече: престанало да е мое, изгубило ми се, но вината не е у турчина.
*** Римувани и ритмувани музикално звучащи двустишия.
**** Вж. http://webstage.bg/art/1496-amedeo-modiliani-shte-narisuvam-ochite-ti-kogato-opoznaya-dushata-ti.html Бел.м., tisss.

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПЛОВДИВЧАНИН (1541.)    Роденият във Врабево, село нейде в Троянския балкан Николай Заяков (1940-2012) * – поет и колега в...